Отпътувания

Джъстин Лукач и Скот Уилсън са млади симпатични канадци. По Travel Channel излъчват техните пътешествия под заглавие „Отпътувания”. Всеки епизод от поредицата е посветен на различна страна. Скот казва, че в началото на пътешествията преди две години не е предполагал доколко ще го промени този начин на живот. И двамата са добронамерени и любознателни, отворени да научават нови неща и да се потопяват в атмосферата на всяка държава, която посещават – в историята и природата й, в бита и обичаите на нейните обитатели. В един от последните епизоди пътуваха през Етиопия. В подобието на  хотел, където отседнаха за една нощ, нямаше вода. Техните приключения не попадат в „Луксозни пътувания” – друга поредица от Travel Channel. И все пак обръгналият на всичко Джъстин сподели с усмивка пред камерата, че ситуацията леко го поизнервя. Ако целта на пътешествието му пренебрегва изискванията за всякакъв комфорт, как ли би се почувствал днес в Омуртаг – градът в европейска България, където десети ден няма вода и жителите му готвят и се къпят с минерална вода.

И други причудливи неща биха открили двамата канадци, въпреки че не коментират политиката и управлението на съответната страна. Но не дойде ли и Роджър Уотърс да изнесе концерт, а се получи нещо повече. Краткото му и категорично послание „Оставка” от таблото на стадиона показа, че се е ориентирал достатъчно добре в родната картинка. А тя, освен всичко друго, разкрива, че протичащият процес е динамичен. В началото на протестите за нови избори бяха 50% от българите. Днес те са 76% - нищо, че присъствието по площадите е намаляло. Протестът навлиза в петия си месец. Доверието в правителството е 23%, а в парламента – едва 11%.

Но управляващите управляват напук на всичко – глухи и слепи за срива на доверие към тях и за мнението на посланици от общия съюз, в който членуваме. На тях си им харесва родната „демокрация” с опитомени медии – все неща, неприсъщи за „досадната” Европа. Напънът към специфична „демокрация” на родна почва е на път да премахне само тоталната забрана за пушене на закрито. Но затова пък игнорира трите искания на „Протестна мрежа” за операция „Чисти ръце”: оставка веднага, незабавни избори и скъсване на връзките между държавното управление и мафията.

Блогърът Константин Павлов – Комитата добавя още нещо – граждански контрол върху всяко следващо правителство. Протестът има дългосрочен прицел. Той моделира правила за ефективност, морал и приличие, които ще се изискват от всеки, озовал се на власт. В този смисъл протестите и непримиримостта към паразитния сегашен модел са инвестиция в нормално бъдеще, което измъчена България и гражданите й заслужават най-после да доживеят. Непримиримостта е вече трайна и необратима – това е огромната промяна, която се случи след 23-годишен уродлив преход. Тази непримиримост едва ли ще се удави в апатия, докато се реанимират стари позабравени проекти, раждат се уж нови или се преквалифицират журналисти в политици. Тази непримиримост все някога ще даде неисканите от някого плодове.

Въпросът вече е в това – кой ще отпътува окончателно – поредната вълна от млади и образовани хора или уродливото статукво със своите крепители. Последните си изпускат нервите и разпалено обясняват какво не са – олигарси, собственици на медии и прочие. Само че нещата и хората стават все по-разпознаваеми.

Тази година Нобеловата награда за мир спечели Организацията за унищожаване на химическите оръжия. По този повод президентът на Сирия се „пошегувал”, че наградата трябвало да бъде присъдена на него – на човека, който използва химическо оръжие срещу собствения си народ.

Ако имаше Нобелова награда за дебелоочие и безочие, нашият управленски елит щеше да я спечели с лекота и без конкуренция. Време му е да отпътува. Вятър в платната за това отпътуване няма да липсва.