Остават много неясноти за рисковете и крайната цена на АЕЦ "Белене"

mediapool

Похарченото досега за АЕЦ "Белене" може да се окаже, че бледнее пред   парите, които тепърва ще се дадат за изграждането, коментира в неделя пред БНР министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, според когото най-важното си остава дали проектът е печеливш.

Той изтъкна, че все още има много неясноти по отношение на рисковете и крайната цена на атомната централа и окончателното решение за бъдещето й ще бъде взето през септември.

Общата цена на втората атомна централа може да излезе над 10 млрд. евро, "но всъщност никой не знае точно колко ще бъде, защото договорът за строителство не е договорен до край. Там има договорена базова цена, но не се е стигнало до край...при договорите, при разговорите за това колко може да се увеличи цената", съобщи министърът.
 

Учудвам се, че за "Белене" се говори едва ли не като проект, в който държавата ще инвестира огромни средства, коментира пред БНР депутатът от БСП и бивш министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, един от най – ангажираните с този проект български политици.

Овчаров: Проектът не е държавен

Проектът никога не е разработван като държавен, той е финансиран чрез проектно финансиране. Самият факт, че голям чуждестранен инвеститор като RWE продължава да отстоява позицията си за участие в проекта, е достатъчно доказателство, че проектът не е държавен, допълни Овчаров. Лидерът на БСП и бивш премиер каза през седмицата, че ще иска обяснение от новото правителство за съдбата на съвестните енергийни проекти с Русия, като обвини Бойко Борисов, че работи за "чужди интереси".

Всички трудни решения предстоят

"Тук трябва да започнем с отговор на въпроса след като г-н Станишев толкова държи на тези проекти докъде ги е докарал? Ами до там откъдето всички трудни решения предстои да се взимат тепърва", заяви в неделя министър Трайчо Трайков. По думите му разработени от консултантите сценарии предвиждат обща цена между 8.2 млрд. евро и 9. 7 млрд евро за "Белене", а хората, които работят по проекта, са почти единодушни, че той ще излезе над 10 млрд. евро.

Германската компания RWE, която е съакционер на НЕК с 49 процента в проекта, има желание той да се реализира и работи в тази посока, каза Трайков.

"Не сме се отказали от "Белене", защото искаме да направим възможно най-доброто от това, което вече се е платило, от усилията, които са направени. Сега, казвайки това, трябва да се знае, че когато започне един проект и когато се похарчат едни пари, което е факт, вече тежи едно голямо гюле над главата на този, който взима решения дали да се спре или да се продължи", посочи министърът.

В същото време той подчерта, че "винаги има възможност похарчените вече пари, които биха отишли напразно, ако се откажем, да бледнеят в сравнение с тези, които ще са похарчени напразно, ако се продължи и проектът се окаже неефективен".

"Така че това само по себе си не е причина проектът да се продължи. Това е един от аргументите при взимането на решение, но по-важно е в крайна сметка проектът да бъде печеливш", каза Трайков пред БНР.

"Този проект може да бъде печеливш", допълни той, но отново напомни, остават много неизяснени теми по отношение разпределението на рисковете и действителната цена.

Друг елемент, който се залага във финансовия модел и все още не е окончателно известен е колко ще струва произвежданият от втората атомна централа ток. Трайков каза, че засега е чул само предположения и различни оценки – от 4.5 до 5.5 и дори 6 евроцента за киловатчас, което е много повече от цената на произвежданата в АЕЦ "Козлодуй" електроенергия. Той потвърди, че при отказ от проекта "Белене", НЕК ще плаща неустока от 800 млн. евро.

От гледна точка на структурирането проектът е в начална фаза, но от гледна точка на реално предприетите действия, свързани с харчене на пари, фазата не е никак начална, коментира Трайков.
 

Той заяви, че ""Южен поток" твърдо е вариант и опция, която ще разгледаме с необходимата сериозност и ангажимент". "Бургас-Александруполис" също е в някакъв много напреднал вид и не можем просто да го зачеркнем, и не целим да направим това. Друг въпрос е, че печалбата от него (35 млн. долара годишно от транзитни такси при пълно натоварване -бел.ред.) е малка за България в сравнение с рисковете, които той предполага", коментира министърът.

На въпрос дали в България има енергийна мафия, Трайков отговори:  "Има лобита, които защитават различни, различни концепции в енергетиката...И според, така, медийното влияние и ресурсите, насочени в един или друг сектор на енергетиката, може да се предвиди доколко една или друга група по интереси е влиятелна в енергетиката."

ТЕЦ "Марица-Изток" 2 с по-голяма печалба от "Козлодуй"
   
Той каза, че директорът на АЕЦ "Козлодуй" Иван Генов още не е подал оставка, както е съобщил, но когато го направи, ще бъде взето решение.

"Аз никога не съм казвал нищо конкретно за г-н Генов. Той реши да се обиди на това, което сме констатирали, но фактите са си факти", каза министърът по повод неизгодни договори, сключвани от централата.

Той посочи, че независимо от натрупаните с годините проблеми, включително с невъзстановен ДДС, ТЕЦ "Марица-Изток" 2 имат по-висока печалба и от АЕЦ "Козлодуй".

За първото полугодие атомната централа има 54 милиона печалба, "Марица-Изток" за над 60, което е голямо подобрение в сравнение със същия период за миналата година, каза Трайков.

Въпросът с премахването на регулирания пазар

Министърът посочи, че у нас либерализация на енергийния пазар няма заради квотата, определена от ДКЕВР за регулиран пазар с цел да се гарантират социално поносими цени за домакинствата и малкия бизнес.

"Това е до голяма степен и концептуален въпрос, защото целта на либерализацията в крайна сметка е чрез конкуренция да се стигне до по-ниски цени. Това невинаги се случва, когато има либерализация, и е добре да стане. В крайна сметка всичко ще е по-прозрачно,  разходната структура е по-ясна, няма да има просто седиране, въпросът е какъв ще е крайният резултат. В момента в България цените на тока са най-ниските в Европа", коментира министърът на икономиката, енергетиката и туризма.

Няма да наливат пари от данъкоплатците в "Кремиковци"

По отношение на "Кремиковци" той каза, че нещата зависят от частните акционери, но и от държавата.

"Ако държавата продължи да настоява в съдебния спор за 700-те милиона държавна помощ, тогава очевидно няма кредитори, които да приемат с тази тежест на врата на компанията да правят оздравителен план. От друга страна, ние като държава не можем да зачеркнем тази сума и да кажем, че се отказваме от нея", обясни министърът пред БНР.

Той смята, че има вариант една малка част от "Кремиковци" да продължи да работи и при двата варианта - и след оздравителен план, и след ликвидация. След ликвидация тя трябва да бъде придобита от инвеститор с интерес да развива това производство.

Но при всички положения най-важно е да няма допълнително наливане на средства от данъкоплатеца в "Кремиковци", каза Трайчо Трайков.

От: http://mediapool.bg/