Бият Орешарски!...

Де да беше истина! Но – уви – е сън. Смахнат и паракосален, както се полага на политизираните ни сънища.

Сънувах го наскоро. По неведомите пътища на спящия разум, който – казват – раждал чудовища, се бях озовал в една хем сънищна, хем доста литературна ситуация. По-точно казано: в кантората на Държавно обединение “Рога и копита”. Там именно нахлу Сергей Дмитриевич Станишев – задъхан, облечен в мърлява моряшка фанелка и с ококорени от ужас очета. Нахлу и още с влизането си изрева с горест и потрест в гласа:

-         Бият Орешарски!

Великият комбинатор се надигна иззад бюрото, засука мустак и запита с хладна ирония:

-         Вече? Нещо много бързо…

Тук е редно помнещите оригинала на моя сън да затропат в знак на протест. Защото – знайно е – Остап Бендер е гладко избръснат и няма мустаци.

В моя сън обаче великият комбинатор си беше мустакат. Толкова мустакат, колкото Сталин и Бай Ганьо, взети заедно и поотделно. И съвсем не се казваше Остап Бендер. Казваше се Цветан Василев.

Сънищата умеят да заличават разлики. И да подменят идентичности също. Конкретният мой сън е подменил великия герой на братята Илф и Петров с чепатия габровец, банкер и политзащитник Цветан Василев. Подменил е и аристократичния  дрипльо Паниковски с българския министър-председател Орешарски. Ситуацията обаче си остава същата. Нейните нравствени параметри – тоже. Дотолкова, че и за Орешарски всеки, който му противоречи и не вярва в лидерските му способности, е “жалка, нищожна личност”.

Не бих казал обаче, че подмяната е неуместна. Напротив – уместна е – особено ако си спомним за подвизите на родното свадливо чадо на лейтенант Шмид. Ако опитате, със сигурност ще си спомните как в един от случаите Паниковски всява смут в душата на съветския милионер Корейко, като се прави на просяк и протяга ръчички към него с думите: “Дай милион! Дай милион!”

Е – нашият Орешарски е Паниковски на квадрат. Тъкмо в битността на просяк той се заувърта около българския народ с жалостивото, но настойчиво искане: “Дай милиард! Дай милиард!”

И българският народ му го даде. По-точно казано: българският народ изобщо не го питаха, но той преглътна опашатата лъжа, че с този милиард ще се намалява цената на тока, ще се повишават пенсиите и ще се разпределят какви ли не социални благини. И изтърпя да види как премиерът гъсколюбец бръкна в общата копаня, взе от там един милиард евро и завеща сметките и лихвите на бъдещите поколения.

Да, българският народ изтърпя всичко това, без да бие Орешарски. Без да бие и великия комбинатор Цветан Василев. Без да бие дори ококорения Серьога. Изтърпя – въпреки че тези тримцата, плюс българския милионер Ко… пардон, Пеевски, когато и да ги набиеш, все ще е късно.

Но пък колкото и късно да е, все ще е полезно. И не е особено трудно да попаднеш в ситуация, в която просто им се полага солидна порция бой. Хеле пък с Пани… пардон, Орешарски, е вече хептен лесно. Той все бяга нанякъде, все бива сгащен като третото поред чадо на лейтенант Шмид. И бяга, съпроводен от бодигардове, бяга панически през разни задни входове, бяга, понесъл под мишница задигната бяла гъска. Гъската – знайно е и това – се казва България…

Прочее, време е. Стига вече е бягал, отмъквайки нашето бъдеще по нечия височайша заръка. Време е да се плати за тарикатлъка да бъде сламен човек на наш гръб. Време е да видим наяве, а не насън, как потния Серьога нахлува при Цветан Василев с вопъла: “Бият Орешарски!” А може би е време да видим и как самият велик комбинатор нахлува в Кремъл с думите: “Бият Серьога!”...