България трябва да се разбаречи

Веселин Желев, http://jelev.info/

Къде е Янето? Няма го.

Но нишата му е пълна. В нея е Никито.

 

Бареков.

 

Той има две неща – риза и кауза.

 

Ризата му е бяла. А каузата – справедлива.

 

Сценаристът му е работил по нещо като кандидат-студентска тема – традиция и новаторство в българската политика.

 

С бяла риза като бунтовник пред бесило Никито излиза сам срещу тираничната държава, за да я оправи. Довчера оправяше журналистиката. Но тя тясна за неговата душа е. И той се заема с държавата. В тази неравна борба неговото знаме е свободата (изобщо и на словото в частност).

Никито Бареков, когото оттук нататък за краткост ще наричам Н.Б., не е новост в този жанр.

 

Преди него тук бяха Яне Янев и Георги Петрушев с кодовото название “Жорж”.

 

Името на тяхната обща игра е: “Открадни каузата!”

 

Защо трябва да се крадат каузи? Защо да не крадем направо пари?

 

Защото, когато откраднеш кауза, може да ти падне цялата държава барабар с парите ѝ.

 

Не искам да кажа, че Н.Б. краде каквото и да било. Освен вниманието на наивните.

 

Така обаче той помага на други да крадат. Нещо като хлапетата, които ви разсейват, докато джебчията ви пребърква дискретно.

 

Какво става, когато откраднеш кауза в условията на демокрация? Тя не може да спечели мнозинство и да се превърне в закон. И по осъществяването ѝ трябва да се водят преговори. С онези, от които зависи мнозинството.

Жорж беше яхнал една много обща кауза – “на ползу роду”.

 

Яне беше далече по-специфичен – “ред, законност, справедливост”. Това беше злобата на неговия ден.

 

Н.Б. избра друга тънка струна – свободата (изобщо и на словото в частност).

 

Крадците на каузи не забърсват каквото им падне. Те избират онова, за което хората най са зажаднели. Защото то има потенциала да образува най-големи мнозинства.

 

Такива, каквито отдавна липсват на българския парламент. И без които на България все не се удава решителната крачка към достоен живот, ред, законност, справедливост и свобода (изобщо и на словото в частност).

 

Какво щеше да стане, ако нямаше Жорж и Яне? Дадените за тях гласове можеха да отидат в посока обратна на омразното статукво и да произведат резултат.

А статуквото в България винаги е омразно. Т.е. то е хронично бременно с промяна. Н.Б. е хапчето за аборт. Най-новото. То и предишните не позволяват на недоволството да роди промяната.

 

На изборите след 1997 г. България серийно помята. Нито едно обикновено мнозинство.

 

Кой не иска промяна? Този, който е доволен от статуквото. Огледайте се кои си живеят добре в него. Някъде сред тях са сценаристите на Н.Б. Които са му дали бялата риза и каузата.

 

Как се краде кауза? По два начина. Първо – като лековерните повярват, че я представляваш ти.

Второ – като недоверчивите я зарежат, само защото и ти си я пипал.

 

Свобода на словото и Н.Б. Егати свободата…И егати словото.

 

Това е целта. Един глас по-малко. От Н.Б. не се очаква да спечели изборите. А да ги развали. Като вмирише каузата.

 

И най-светлата идея може да помръкне, взависимост от това кой я развява.

 

Така впрочем се провали европейската конституция през 2005 г. На референдума във Франция зад нея застана тогавашният президент Жак Ширак. В опит да си вдигне рейтинга. Французите обаче гласуваха против него и свалиха конституцията.

 

И сега имаме Лисабонски договор.

 

С какво се краде кауза? Не става само с приказки. Представете си Н.Б. да държи речи за свободата и против цензурата? Кой ще го слуша? Ще събере много повече публика, ако хвърля гюбеци с дудук в гащите – като на един клип от ранната му медийна кариера.

 

Ако сам не можеш да привлечеш внимание, вземи си от тези, дето го имат. Т.е. избери си голям враг между тях. В най-лошия случай на неговия фон ще изглеждаш симпатично малък – като Давид пред Голиат.

 

Така очевидно е замислен компроматът срещу президента Росен Плевнелиев.

 

Мъничкият Н.Б., с бялата ризка (и вероятно бели чорапки) и още по-бялата кауза вади мръсното бельо на най-големия големец в държавата. Гражданите трябва да знаят истината за техните управници. България без цензура!

 

Н.Б. размахва “разследване” на ТВ7 (която доскоро ръководеше) да обвини Плевнелиев, че е платил гръцката си къща в брой и така е извършил финансово престъпление.

 

Сашо Диков обаче показва банковите документи, с които Плевнелиев, тогава строителен предприемач, е превел парите за сделката. Значи нито плащане в брой, нито престъпление е имало.

 

На Н.Б. обаче не му мига окото. Сменя тезата си – той не бил “адвокат” на ТВ7 и не обвинявал президента в престъпление, а просто настоявал за прозрачност. На следващия ден пита колежката на Диков Люба Кулезич, защо, критикувайки Н.Б., става “адвокат” на Плевнелиев.

 

Ключовата дума е “адвокат”. Адвокати имат заподозрените и обвиняемите. Тя внушава, че Плевнелиев е такъв. Макар фактите да говорят обратното.

 

Н.Б. не се смущава, че е опроверган. Целта на кукловодите му не е е да разобличи Плевнелиев, а да го вкара в унизителен кеч на кален свой терен. Не да спечели, а да развали.

 

Сега и цялото президентско войнство да лъска образа на държавния глава, по него неизбежно ще остане част от калта.

 

Независимо от изхода си, историята потвърждава Н.Б. като играч в състезание, за което иначе никога не би се класирал. Той срещу държавата. По бяла риза. Nice, ah?

 

Скандалът вдигна ненужен шум, който пак заглуши онзи въпрос с голямото К. Той още няма отговор.

 

Историята показва нуждата българският президент да си назначи говорител. Има въпроси и личности, на които държавният глава не бива да отговаря пряко. Не заради него самия, а заради държавата.

 

Тя и журналистиката трябва да се разбаречат. Не може самозванци, които нямат нищо общо нито със свободата, нито със словото да навличат тяхната мантия и да обезсмислят основни ценности, върху които се гради демокрацията.

 

Не казвам да забранят Н.Б. Надявам се журналистическата колегия да му направи Н.Б. :

Неглижирай Бареков. Колкото повече го каните, колкото повече го цитирате, колкото повече спорите с него, толкова повече играете играта на кукловодите му. Те затова са ви го пуснали.

 

Журналистът не е стойка на служебния си микрофон. Обективността не означава безкритично да записваш и възпроизвеждаш всеки шум, който някой вдига. Тя предполага и критично мислене. Имаме отоговорности за хигиената на обществената среда. И най-спешното е да я разбаречим.

П.П.: Този е един от малкото текстове в блога, в които поместих и снимка. На нея виждате цистерна за разпръскване на течен оборски тор под налягане. Искам читателят да се убеди, че думата “лайномет” има и буквален, а не само преносен смисъл, в който сме свикнали да я употребяваме у нас. По време на периодичните земеделски протести пред европейските институции в Брюксел съм наблюдавал как белгийски и френски фермери използват лайномета в схватките си с полицията срещу масови безредици. Ако хвърлят по нея камъни и бутилки и наранят служител на реда, подлежат на наказателно преследване. Ако обаче насочат струята на торовото оръдие (с диаметър от около 20 см) срещу полицаите, такава опасност няма. То само цапа и мирише, но не ранява. Подчертавам, че с това не давам идеи на протестиращите в София.