Свободата днес и тук 01 Март 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Деп(р)есираният нарцис

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев, www.ivo.bg

 

Не е приятно, но е въпрос на реализъм човек да признае очевидното си поражение. Опитах се да не обръщам внимание на „проекта Бареков” като форма на презрение към неговото острие, но колкото и да е тъпо- предавам се.

В едно отношение, както често се случва с хората без задръжки, Бареков успя да се наложи: накара за него да говорят и пишат хора, които биха предпочели да не се цапат, ако можеха да подминат локвата, която е обаче е толкова голяма, че не ти оставя избор, освен да запретнеш крачоли. Или ръкави…

Алтернативата е да криволичиш назад, което е още по-лоша форма на принуда.

Успехът му в това отношение се дължи на феномена на пияния в градския транспорт: досажда, повръща дори върху теб и няма къде да избягаш заради ограниченото пространство, в което той нахлува, цапайки твоето. Би предпочел да не му обръщаш внимание, но просто няма как.

България е ограничено простанство и „бившият журналист” се бута яростно, за да го забележат, крещейки всякакви небивалици, полуистини и дори истини- например за мизерията на хората. „Скръбта” му по хорската мизерия е лицемерна, колкото самата му претенция да бъде народен трибун, забогатял от журналистическо слугуване.

Склонноста му към нарцисизъм се управлява като касетъчна бомба ( да не казвам заредена с каква субстанция), хвърлена в политическо пространство срещу (почти) всички политици- с изключения на бащиците от ДПС, спрямо които е издайнически деп(р)есиран.

Контрастът между пехливанските му закани към всички политици и пълното мълчание по адрес на ДПС отговаря на въпроса „кой”, превърнал се в култова реплика от протестите по повод безобразието с Пеевски, изваден толкова злополучвно пред строя от неговотие кукловоди.

Съмнявам се да го прави от начетеност, защото съм чел в оригинал и без редакция първичните му излияния като блогър, но се държи като Тарас Булба към своя бивш кумир Борисов : „ Аз го създадох, Аз и ще го унищожа”!

Да оставим настрана небивалиците, с които се опитва ( и успява в не малка степен) да привлече вниманието чрез номера на „свалените гащи на площада”, като обещанията за постигане на пълно мнозинство в следващия парламент (щедро и наедро се здаканва той) чрез партията си, която дори не е учредена още. Явно разчита да задейства механизма на привлекателната сила на силната ръка, излъчваща увереност в преследването на целите в представите на слабите и отчаяните, вървейки по стъпките на своите прототипи.

От царя взаимства всеядността на политическото послание към всички, готови да му поверват ( стига да са морално чисти, както се изрази този „чистник” ).

От Сидеров копира гневливостта и агресията.

От Борисов си е харесал демонстрацията на мъжкарство- вече ни увери, че бил надобрял в боксовите тренировки (където също е новобранец), хвалейки се, че можел да изкара „някой лев” от боксови мачове.

Социологическите проучвания, които му поръчват с провокативна цел, за да го курдисат в съзнанието на хората като възможен покорител на 4-те процента в един следващ парламент, са толкова откровено нагласени за един прохождащ политик без партия, че заслужават само да бъдат вписани в графата „ напазарувано нахалство”.

Дори и да не е престижна, дори да е направо съмнителна купената за целта социологическа писта, тя е достътъчен „информационен повод” , за да бъде цитирана от останалите купени играчи по медийната верига, наети да превърнат абсурда в нещо приемливо в общественото съзнаие.

Прагматичният въпрос към „верващите”, е прост като най-универсалния лакмус за всяко подобно деяния на ръба на престъплението: откъде пари за тази дандания?!

Преди Бареков номерът с дългото и скъпо струващо обикаляне на страната за из(г)раждане на нов ( но поне собствен, за разлика от случая с подставения Бареков) проект, беше приложен от действащия по онова време президент Георги Първанов.

Основното обяснение на Първанов, който се правеше на апостол под президентско прикритие, беше, че искал да чуе гласа на народа. Организираха му седенки, посрещания, сказки, откривания на разни местни обекти и прочее контакти с поласканите хорица в провинцията ( но не и във враждебната му София) за целите на политическия му проект АБВ.

Първанов никога не си призна безобразието да използва държавния си пост за създаване на личния си политически проект, но и нямаше нужда: фактът не подлежи на съмнение. Обикаляше с охраната, секретарите и секретарските, шофьорите и въобще с целия си обоз, платен от държавния бюджет, уж да се види с народа, градейки обаче клетка след клетка на организацията си.

После се провали, но никой, включително и наследилият го Плевнелиев, нито веднъж не му причини неудобството да поиска обясние за потрошената народна пара. Маскировката на този бракониер беше завидна по ръба на закона- писания и неписания. Фокусът беше класически: всичко е очевидно за публиката, но не можеш да докажеш измамата, защото формално е вярно, че човекът открива детски гради и параклиси.

Победителите не ги съдят, но у нас това важи и за претърпелите поражение, като Първанов, когато никаква ревизия не го лови.

Нещо подобно, с обиколките на страната, имитира и Бареков, наричан все по-упорито „бивш журналист” с надежда да се забрави срамното му журналистическо минало от преди броени седмици.

На сакралния въпрос „откъде пари” за кампанията на несъществущвата му партия за несъщeствуващите избори ( ако не броим европейските, на които той „хитро” набляга, давайки си сметка колко нелепо е да говори за парламентарни, без такива да са насрочени), Бареков се опитва да натовари с отговор(ност) ТВ7.

Човек трябва малко да се замисли и без да е финансист, инспектор или какъвто и да било специалист, за да се досети, че това е невъзможно.

Възможно е едни пари да минават през една телевизия, но няма телевизия в света, която би финансирала безкрайна, юридически несъществуваща предизборна кампания с цялата издръжка на скъпия пътуващ цирк, за който никой посетител не плаща дори билетче за вход.

В това отношение Бареков се опитва да внуши, че има безплатен обяд- при това всекидневен, без да има реален благодетел.

Опитайте си да представите чувалите с пари. Дори да сте „само” една жена- домакиня, ще се ужасите от прахосничеството, което ни се демонстрира с настояването да го приемем за нещо естествено, а не като като нагласено „безплатно” реалити от провинциални площади.

Смея да твърдя, че не ТВ7, а никоя друга телевизия в България не печели толкова ( ако изобщо е на печалба), че да харчи ден след ден, месец след месец ( без някакъв хоризонт във времето дори) за заплати, хонорари, телемостове, командировъчни, транспорт, охрана, нощувки, права за ползване на разни трибуни и т.н., както виждаме да се случва пред очите ни с пътуващия луксозен „Хайд парк”, за какъвто претендира „България без цензура” ( който би трябвало да се нарича „ Без задръжки” или нещо подобно, подхождащо за неприлично телевизионно зрелище, разчитащо на масовата хипноза на ласкателството към малкия човек).

Как при това положение да се вярва на писъците за повече прозрачност в държавата от страна на участниците в това фалшиво шоу, в което е абсолютно табу въпросът за произхода на средствата , вложени в него?

Цинизмът на злоупотребата с нещастието на хората, петимни да си кажат публично болката по места, където шансът това да се случи по друг начин е равен на двете нули от някоя закрита обществени тоалетна, е банкерски калкулирана форма на подкуп в особено големи размери.

Бюджетът за тази черна каса е таен, но и явно бездънен по мащабите на България- няма как такова „мероприятие” без край да се случва без мощен финансов гръб.

Ето какво казва по въпроса сайтът „Биволъ”- вари го, печи го, но не става за мезе, защото борави с документи.

Собствеността на ТВ7 заплетена в офшорки на осем нива

от Биволъ Вторник, 15 Октомври 2013

Банкерът Цветан Василев в компанията на депутата Делян Пеевски

“Единствената медия, с която съм имал нещо общо към онзи момент (2011 г. б.ред.) като консултант и миноритарен партньор на фонд за рискови инвестиции, е TВ7″ – твърди банкерът Цветан Василев в интервю за Дойче Веле. В същото интервю той твърди, че “Никога и под никаква форма не съм инвестирал във вестниците на НБМГ” (Нова Българска Медийна Група принадлежи на Ирен Кръстева, майка на Делян Пеевски б.ред).

Разследване на Биволъ вече показа с документи, че банкерът Цветан Василев чрез своите дружества БРОМАК, КЕН ТРЕЙД и ТЦ-ИМЕ е притежавал 50% от издателската група НОВА БЪЛГАРСКА МЕДИЙНА ГРУПА ХОЛДИНГ АД. Това става в края на 2008 г. По-късно акциите на БРОМАК ЕООД в ТЦ-ИМЕ са прехвърлени на офшорката И ЕФ ВИ ИНТЕРНЕШЪНАЛ ФАЙНАНШЪЛ, представлявана от Венета Николова, която и до момента е в управата на вестник Борба, издаван от Ирена Кръстева. Ирена Кръстева изкупува всички акции на ТЦ-ИМЕ на 13 март 2009 и така връзката към Василев се скъсва. Според проверка на ВКП по сигнал на депутата Митко Димитров, парите на Кръстева идват от заем, даден от Корпоративна Търговска Банка на Цветан Василев.

Майката на Пеевски и в ТВ7

До края на март 2009 Кръстева заема и позицията на управител в ТВ СЕДЕМ ЕАД, както и във фирмата собственик КРАУН МЕДИА ЕАД. Кръстева влиза в борда на телевизията година по-рано след като Любомир Павлов продава телевизията и собствеността се прехвърля от английската фирма КРАУН МЕДИА на едноименна кипърска офшорка.

Сегашното ръководство на ТВ7, в което влиза тв-водещият и кандидат за политик Николай Бареков редовно изтъква, че телевизията е собственост на английската фирма Алегро Кепитъл. Истинската картина на собствеността всъщност е много по-сложна, показа разследване на Биволъ, извършено в рамките на мащабно проучване за медийната собственост в България на OCCRP (пълните резултати от проучването ще бъдат публикувани по-късно този месец).

Осем нива на офшорки

За да се стигне до Алегро Кепитъл, собствеността на ТВ Седем ЕАД с капитал 32 118 830 лв. минава през българската фирма Краун Медия ЕАД, която е собственост на кипърската Краун Медия с капитал 1710 евро, която пък е собственост на друга кипърска фирма – Хагарли Инвестмънт с капитал 1000 евро (виж приложените линкове с документи).

Хагарли инвестмънт от своя страна е собственост на Алегро Кепитъл (Великобритания), която има 1 392 819 паунда оперативни загуби за 2011. Тук се появяват първите физически лица, посочени като партньори: американецът Кристиан Бергман и канадецът Джъстин Фогарти. Освен тях в Алегро Кепитъл имат собственост Ей Си (Корпорейт Мембър), Хоук Кепитъл от остров Джърси и английската Медия Финанс Партнърс от Великобритания.

Кой какво участие има в Алегро Кепитъл не става ясно от документите в английския търговски регистър, с които Биволъ разполага (виж приложените файлове).

Собствеността на Медия Финанс Партнърс стига до две физически лица: германския гражданин Патрик Мартин, който е в борда на ТВ Седем АД и Ванеса Стърлинг, поданик на Короната.

Ей Си (Корпорейт Мембър) също е с ясен собственик, това е Кристиан Бергман, който има и участие като физическо лице в Алегро Кепитъл.

Най-мистериозна е островната офшорка Хоук Кепитъл, зад която стоят още две офшорки от Джърси: Дамор Инвестмънтс и Кацик Инвестмънтс. Тяхната собственост води през три нива към Кралската канадска банка, регистрирана като дружество в Люксембург.

В цялата схема никъде не се появява името на Цветан Василев като “консултант и миноритарен партньор”, нито пък КТБ. Остават въпросите какъв интерес има Алегро Кепитъл, която според годишните си отчети има милионни загуби, да притежава българска телевизия? Защо собствеността на телевизията минава през две кипърски офшорки с незначителен капитал? Защо зад собствеността на Алегро Кепитъл стоят други офшорки? Възможно ли е изобщо да се стигне до крайните физически лица, които притежават Алегро?

Всички тези въпроси трябва да намерят решение в новия законопроект за медиите, в чието написване активно участвал и депутатът Делян Пеевски. Неговият принос бил именно в областта на прозрачността и ограничаването на офшорната собственост – съобщи колегата му Йордан Цонев. Както се вижда от приложените схеми, на собствениците на ТВ7 им предстои наистина мащабна работа, за да бъдат съвместими с бъдещия закон.

Собствеността на “враждебните медии”

В същото интервю за Дойче Веле Цветан Василев се изказва за медиите, които счита за враждебни:

“Освен Икономедиа, многобройните сателити в интернет, част от които не са идентифицирани като собственост (имам предвид Mediapool, Offnews, Биволъ, ПИК, както и редица жълти сайтове, които гравитират около Икономедиа и използват същата риторика) имат същото отношение към медиите и сайтовете, които изказват различно от тяхното мнение. Те не обичат да слушат нещо, което е противно на тяхното мнение. И всеки журналист, който е заподозрян, че не е съгласен с тях, веднага се подозира във връзки с мен или в някакви други световни конспирации.”

Собствеността на Биволъ е абсолютно прозрачна. Сайтът се издава от българското дружество Биволъ ООД, със съсобственици Асен Йорданов и Алберта Алкалай, български граждани. Подобна е ситуацията и с другите цитирани медии. Всички крайни собственици са ясно идентифицирани: български физически лица с известна професионална и обществена биография. Нито едно от тези лица не е скрито зад офшорни фирми. Не съществува никаква финансова или друга “сателитна” връзка между Икономедия (собственост на Иво Прокопиев и Теодор Захов) от една страна и цитираните сайтове Медиапул (собственост на Стояна Георгиева), Оффнюз (собственост на Владо Йончев и Явор Димитров), ПИК (собственост на Недялко Недялков) и Биволъ (Асен Йорданов и Алберта Алкалай). Биволъ си запазва правото да отговори на тези твърдения на банкера Цветан Василев, които уронват доброто име на медията, по установения съдебен ред.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional