ДОГАН, ИЛИ СТРАХЪТ ОТ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЦЕС

Не е ли забележително, че български турчин нанесе най-точното круше в ченето на един от най-ненавижданите десари за целия период от 1989 година?

Усилията да се избегне политически процес, вече е започнала. Да не забравяме, че става дума за предателя на турската общност Ахмед Доган, който съумя до такава степен да изманипулира турската рая, че от най-активния антикомунистически фактор преди падането на комунизма той направи от българските турци послушни гласоподаватели за същия този комунизъм, под чието иго се гърчеха не само те, но и всички останали българи.

Досега Енимехмедов не показва колебание да задава неудобни въпроси  на двете турски ченгета  Доган и Местан. Напротив, той  показва пълен непукизъм, а това не може да не тревожи съдийското съсловие, което за двадесет и пет години право седи, но криво съди.

Случаят е достатъчно публичен и извън страната, за да има терен  съдиитте да разиграват с подсъдимия обикновени мръсни трикове. Все пак никой не би трябвало да изключва «разболяването» му, отлагане на процеса, «объркване» на данните, «изгубена» информация или дори «мистериозна» кончина на Енимехмедов в затвора. В тоя богат избор трябва да включим и «влошаване на психическото му състояние».

Енимехмедов е само един сред многото други български турци, които тепърва ще си кажат думата за начина, по който са били преметнати от Държавна Сигурност и Доган. Както и българите, така и те понасят последствията от пълната изолация на България от света преди 1989 и политическите репресии, на които са били подложени. Традиционната азиатска подчиненост на вожда беше още една причина да дадат сляпото си доверие, което те гласуваха на подлия си лидер Доган, който като овчар ги вкара в кошарата на десарските манипулации.

Неспособна да провиди  редката възможност в този случай, българската антикомунистическа опозиция стои лениво отстрани и по този начин  дава възможност на Държавна Сигурност  да дирижира събитията.

В България антикомунизмът няма собствено лице, няма собствена организация  и не смее да се противопостави на властващата  комунистическа гротеска. В една държава, порядъчно смачкана, лъгана и подигравана, където нормалната логика очаква пълнокръвна  опозиция, дори и журналистическата  гилдия бъзливо практикува етична критика, знаейки много добре, че това дава предимство преди всичко на комунистическата мафия. Изглежда тази опозиция още не разбира, че пред себе си има кръвожадно чудовище, доказало безспорно античовешките си качества, но оставаено да съществува ненаказано.

Всичко, което направи  Енимехмедов, беше да покаже своя начин  за лустрация и декомунизация, които  така или иначе още не са намерили приложение в българското общество. Един съд от комунистически съдии  никога няма да му позволи да изложи мотивите си в открит процес, тъй  като целта им е да бъде съден  само като криминалист.