Мораториум като крематориум

На 14 юни наглостта на властта провокира българските граждани, опитвайки се да натика в гърлото им Пеевски.

Гражданското общество, задушавано методично години наред, не само даде признаци на живот, но изригна, отхвърляйки задушаващия парцал.

Днес, с гласуването на невъзможния за преглъщане от ЕС удължен мораториум върху продажбата на европейска земя в България, българският парламент повтори 14 юни, но в европейски мащаби и контекст.

Някой ще остане на улицата.

Този път това няма да са непременно обичайните българските демонстранти, поставени сега в неудобното положение да бъдат обвинявани в „чуждопоклоничество” от триумФирата, БСП и ГЕРБ.

Двуличният триуФират даде фира по европейска линия чрез триумфа на антиевр(оп)ейската „Атака”, чиито депутати направо танцуваха казачок в пристъп на русофилски патриотизъм от факта, че се превръщат в законодатели на евразийския план за откъсване на България от Европа.

На улицата ще се окаже Сергей Станишев, изритан като пес от шефския му партиен пост в ЕС, споходен в това отношение ( рано или късно) от “десния” Борисов, когато десногледите в Брюксел осъзнаят на кого са заложили.

Този удължен мораториум е като крематориум за онзи къс хартия, който ни присъединява към Европа- огън, на който си грее ръцете Путин, чиито поданици вече са изкупили стотици хиляди имоти в България.