Свободата днес и тук 22 Юни 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Н.Пр. Микола Балтажи: Украйна не е щастлива от проекта "Южен поток"

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Евгений Еков, http://news.ibox.bg



 

Н.Пр. Микола Балтажи, извънреден и пълномощен посланик на Република Украйна в България, пред news.bg

 

Н. Пр. Микола Балтажи

е роден на 27 април 1956 г. в Петровск, Одеска област.
Завършва международни отношения в Киевския държавен университет „Тарас Шевченко”. Защитава аспирантура в Института по социални и икономически проблеми на чуждите страни към Академията на науките на Украйна и развива сериозна научна кариера.
През 1993 г. е назначен за първи секретар в посолството на Украйна в Литва. Заемал е различни дипломатически постове в Германия и Словения.
От април 2011 г. е назначен за извънреден и пълномощен посланик на Украйна в Република България.
Говори български, немски, английски и руски. Женен, има една дъщеря.

 

През ноември т.г. предстои да бъде подписано споразумението за асоциирането на Украйна в европейското семейство. Кое подтикна Вашата страна към извършването на тази важна стъпка?


      
Подписването в края на ноември на Вилнюската среща „Източно партньорство" на споразумението за асоцииране с Европейския съюз (ЕС) е най-важният приоритет на външната политика на Украйна през 2013 г. Този документ е много важен за нас, защото преминаваме към политическа ассоциация с ЕС, която означава конвергенция в политическата сфера и в областта на сигурността, а също така и към икономическа интеграция, съдържанието, на която е създаване на задълбочена и всеобхватна Зона за свободна търговия. Но искам да отбележа, че споразумението отговаря и на интересите на ЕС. Ние сме стратегически партньори, и тук става дума за бъдещето на нашите взаимоотношения.
          Украинското правителство успешно изпълнява домашните си задачи, определени от изводите на Съвета на ЕС от 10 декември 2012 г. Демонстрираме сериозен напредък и са отбеляза трайна тенденция. Това беше констатирано и от заседанието на Съвета на ЕС „Външни работи", състоял се на 21 октомври. А решението за подписване на споразумението ще се приеме през следващето заседание на Съвета на 15 ноември, като ще се вземе пред вид отчета на мисията Кокс-Квасневски,  представянето на който се очаква на 14-15 ноември. Надяваме се, споразумението за асоцииране да стане реалност във Вилнюс. Това е исторически шанс, който трябва да се използва.

 

Има ли подкрепа този акт сред украинското общество?


      
Повече от 60 на сто от украинците подкрепят евроинтеграционния курс на държавата. Има политически консенсус сред политическите елити. Същевременно, има и взаимодействие между властта и опозицията в парламента относно приемането на пакета от евроинтеграционни закони. Бих казал, че обществото усеща евроинтеграционен „драйв", който е много важен за Украйна в момента. Така се динамизират и вътрешните демократически и икономически реформи, които украинското ръководство извършва в страната. Мястото на Украйна е в Европа и украинците свързват тяхното бъдеще с членството на страната им в ЕС.

Подписването на споразумението за асоциирането няма ли да е за сметка на Русия?
Подписването на споразумението за асоциирането със ЕС няма да е за сметка на Русия. Убеден съм, че и бъдещото ни членство в Общността няма да се отрази негативно на отношенията ни с Руската федерация. Русия е и ще бъде наш стратегически партньор. Тя продължава да бъде важен както политически, така и търговски партньор на Украйна, с когото търговският оборот надхвърли $ 50 милиарда.

 

А какво е отношението на Украйна към изграждането на газопровода „Южен поток"?


      
Украйна не е щастлива, че може да са стигне до реализирането на проекта „Южен поток". Той е много по-скъп, за разлика от цената за модернизация на украинската газопреносна мрежа. По предварителни оценки, газопроводът ще струва повече от 17 млрд. евро, докато необходимата реконструкция на нашата газопреносна мрежа ще бъде около 5 млрд. евро.
За извършването на тази реконструкция водим преговори с ЕС, който демонстрира интерес, в това число към създаването на тристранен консорциум. Канихме и Русия, но, в крайна сметка, не се стигна до споразумение - тя реши да изгражда „Южен поток". Осъществяването обаче на една директна връзка не решава проблема с газоснабдяването на страната. Украйна има такава директна връзка и от това проблемите й не са решени.

 

Какви действия предприемате, за да намерите дълготрайно решение на тези проблеми?


       
Както много други европейски държави и ние вървим по пътя към диверсификация, търсейки нови източници и доставчици на суровината. Същевременно минимизираме доставките на скъпи горива.
        И тук излиза един парадокс! Получава се така, че страни като Унгария, Словакия, Полша, от които ние започнахме да купуваме газ, го получават от „Газпром" на по-евтина цена, отколкото ние (?!). Съгласете се, че това е нон-сенс. Затова ние започнахме и проучванията за шистов газ, от който имаме големи залежи, както и на газови находища в шелфа ни в Черно море. Именно на тях ние възлагаме големи надежди в близко бъдеще. Има и други пътища. Сътрудничеството в енергетиката беше тема и на специалната конференция, организирана от Украинското председателство на ОССЕ, която се проведе неотдавна в Ашхабад.

 

За мен е особено важно да чуя какво мислите Вие за нашите двустранни отношения?


      
България е много важен политически и икономически партньор на Украйна на Балканите. Тя е важна за нас и като страна-член на ЕС, взимайки предвид нейния опит за присъединяването й към Общността. Забелязва се видимо активизиране на политическия диалог. Освен това, украинците предпочитат да си организират почивката в България като една хубава туристическа дестинация. Разбира се, украинско-българските отношения винаги са отворени за нови идеи, които да подпомогнат по-активното ни приятелско сътрудничество.

 

Как се развиват търговско-икономическите отношения между България и Украйна?


       
Правят се усилия българските компании и фирми отново да върнат своето присъствие на украинския пазар. През 2012 г. стокообменът е около 930 млн. долара, през тази година се очаква да бъде на същото ниво. За сравнение ще отбележа, че през 2008 г. стокообменът бе около 1,5 млрд. долара.
         Работи се усилено и в областта на инвестициите, които засега не са чак толкова големи, но има реални възможности за тяхното увеличаване. Пример за това е, Русенската компания "Приста ойл", която ще построи първия в Украйна завод за преработка на отработени промишлени масла, прилагащ екологични технологии. На 17 октомври бе извършена първа копка.
          Убеден съм, че либерализирането на режима на взаимната търговия чрез създаването на Зоната на свободна търговия в рамките на споразумението за асоцииране активно ще съдейства за активизацията на търговско-икономическите отношения между нашите страни.

 

Кои са най-активните бизнеспартньори на Украйна?


      
Най-големите външноикономически партньори са Русия, ЕС, Турция и др. България е един от най-големите икономически партньори на Украйна в Югоизточна Европа.

Освен в икономическата област, активизират ли се и нашите културно-духовни връзки?
Не мога да скрия своето задоволство, че по повод 1025-ата годишнина от покръстването на Киевска Рус, в храм-паметника „Св. Александър Невски" се състоя богослужение, което се проведе паралелно с молебна в Киево-Печорската лавра. Освен това, се планират и съвместни мероприятия по повод предстоящия през 2014 г. 200-годишен юбилей от рождението на Тарас Шевченко. Гениалният поет на Украйна е обичан и тачен не само в родината си, но и у вас, и по света.
        И когато говорим за духовност, не мога искрено, да не споделя с Вас едно наше отдавнашно намерение, по което вече усърдно работим. А то е организирането на българите, завършили висше образование в страната на Шевченко, в своя общност тук. Дълбоко съм убеден, че, ако украинските възпитаници в България се обединят в своя асоциация, то тя ще е полезна не само за тях, но и за всички.

 

В тази връзка, как се чувства българската диаспора в Украйна?


       
Българската диаспора в Украйна може да се разглежда като фактор, който влияе благоприятно на двустранните отношения между нашите приятелски страни. Украйна е предоставила своя територия за най-голямата диаспора на българите в чужбина от повече от 200 хил. души. За тези българи Украйна се е превърнала в една нова родина и това стана възможно, благодарение на последователните усилия и политиката на украинската държава, както и на подкрепата от България.
       Съвременна Украйна съумява по законодателен ред да осигури възможността българите да изучават родния си език и да запазят българската култура. В Украйна се издава в. „Роден край", който е финансиран от държавния бюджет. Има и български катедри и отделения по българистика в Киев, Одеса, Измаил, Болградска гимназия и Крайморски украинско-български регионален многопрофилен лицей. Българите не пропускат и да отбелязват всички големи празници, свързани с тяхната прародина.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional