ДАЙТЕ ШАНС НА ГАИЧ!

            Сигурно си спомняш, любезни читателю, имаше един нашумял фараон от времето на българските пирамиди – Миролюб Гаич. Български фараон от сръбски произход. Та същия този Гаич май беше единствената показна жертва в онези години; тикнаха го в затвора, а пред  офисите и магазините му се извиха опашки, достойни за мавзолея на вожда и учителя на световния пролетариат, татарски злодей на германска служба в Русия.

            Опашките пред офисите се виеха с надежда, че някой ще отвори и ще им върне париците. Когато се разбра, че касата на господин фараона е празна и той дълго ще търка наровете, опашките възприеха друга тактика. Те се трансформираха в пламенни митинги под лозунга „Пуснете на свобода Миролюб Гаич, дайте му шанс! Нека поработи, да спечели пари и да си оправим сметките”.

               Не намирате ли поразителна приликата на този призив с дебилните лозунги на комунистическото котило – да дадем шанс на правителството им? Нека поработи, нека свърши нещо, да му гласуваме доверие...

            Само дето Гаич – макар и за кратко – полежа на сигурно място, докато страстите на измамените се уталожат. За съжаление това не може да се каже за правителството на клетата ни територия. То никак не иска да повярва, че комунист може да влезе в затвора. Поне засега.

            Помисли си, любезни читателю, пък кажи по съвест: Кога и в кой от световете някой се е доверил на комунисти и не е бил излъган, измамен, захвърлен като озлочестена мома? И ако все пак някои от ахмаците, изсипали паричките си във фараонските джобове, получиха по някоя ръждива печка срещу хилядарките си, то какво ще получим ние, доверилите се на ласкавите комунистически кандърми?

            Веднага ще ви кажа. Ще получим нов разруха. Ново обедняване – и не се лъжете, че вече няма накъде. Има, и още как. Нов срам пред всички – и най вече пред самите нас, пред децата и внуците ни. Нов резил пред света – макар той вече да гледа на нашите безумия  като на досаден глупак, попаднал погрешка в пиесата. Ново стъпало във видиотяването и опростачването на нацията, в съответствие с манталитета на червените водачи. И най-сетне най-важното: поредното засмукване на България в захапката на путинската ламя.

            Мисля си – ако тогава бяха пуснали Гаич от затвора ей тъй, да погледаме сеир – току виж намерил други балами и си оправил сметките с протестиращите. Това е, поне теоретически, възможно.

            За разлика от гласуването на каквото и доверие на какъвто и да е комунист. Никога, никъде, по никой начин това не би завършило с друго, освен катастрофа.

            Защото, както сме подчертавали неведнъж, комунистът е програмиран и способен да върши само три неща. Да лъже, да краде и да убива.