Иво Инджев, www.ivo.bg
В килията на обесения може да е е неуместно да се говори за въже, но в душегубката България, в която удушвачите се възмущават шумно срещу веригата, като символ на студентската окупация, това лицемерие е направо закономерност.
Не е учудващо, че срещу студентите, принудени да се отбраняват от агресията на защитниците на властта, срещу която протестират, удушвачите точат лига с лигавене по символиката на една верига- онази, с която младежите се опитват да отстоят позицията си в Софийския университет, оспорвана от всякакви бойци на шумния фронт срещу тях, уж възмутени, че са лишени от правото да развихрят своето ученолюбие или преподавателски трудов ентусиазъм.
Едни ученолюбиви мутри и научени да ги обслужват медии вчера ни показаха този театър на абсурда, нахлувайки заедно в двора на Софийския университет с претенцията, че да се нахлува в университета било „престъпно” ( така се изрази тяхното острие, което в кадър късаше пред камерите лозунги на студентите).
А защо да не къса- нали един от техните вождове, Николай Бареков, късаше вестници от екрана на ТВ7 в пристъп на корпоративна ярост към конкуренцията ( на мнения) и на любов към Борисов и Цветанов, които днес същият ( но но с обърнат корпоративен хастар наопаки) обявява за престъпници със закъснелия патос на нагаждача?
От хлъзгавия и повратлив Бареков, оковал свободното слово в поверената му ТВ7 с корпоративни пранги, до дежурната защитничка на властта на червените управници Нина Гергова, борците на шумния фронт срещу вбесяващата ги студентска изява се вкопчиха в символиката на тази верига.
Веригата била символ на робството, откриха те изведнъж в синхрон ( пардон- в червенхрон)!
„Браво” за прозрението, но тази символика се отнася тъкмо за веригата от зависимости, която ги обвързва, а не за студентите, които не желаят да бъдат роби на техните господари. Тези новоизлюпени борци срещу „веригата” в СУ служат на култа към веригата, която ни държи приковани на дъното на Европа чрез слугуването на статуквото, срещу което се опълчиха студентите.
Веригата от зависимости в тази война на властта чрез нейни протежета лъсна именно при опита тази верига от вътрешната страна на СУ да бъде скъсана отвън от атакуващи мутри под лесно за разкриване прикритие и в „симбиоз” с откровени червени функционери.
Ако някой се е съмнявал в този „симбиоз”, той се издаде вече по толкова брутален начин с демонстрацията на единство в акцията на агресия в неделния ден срещу студентския протест в СУ, че само обвързаните с веригите на омразата към очебийната истина могат да отрекат реалността.
Лице на акцията бяха класически с външността, поведението и бръщолевенето си мутри, обгрижвани от осигурените им микрофони на официозната ТВ7 и на атакистката й посестрима Алфа ( която, при целия си мегапатриотизъм, харесва за свое лого стилизирана гръцка буква).
В студиото на Би Ти Ви мобилизираният за целта съветник на депутат от БСП, приносител на студентска книжка, имаше глупостта да се възмути тази сутрин, че Би Ти Ви била последната, дошла на терена на тяхната акция. С това, без да си дава сметка, направи комплимент на тази телевизия, която явно не е била разпозната като приятелска на мутрите, „Атака” и БСП, за да бъде там по време на нападението им.
Българският народ обаче- и в частност онези от нас, които все още гледаме телевизия, не се състои преобладаващо от тъпаци, готови да гълтат безкритично всяка лъжа.
Всеки може да се увери във фалша на патоса срещу „веригата”: да твърдиш, че атакуваш с мутри и с техните добре платени медийни бухалки „веригата” с уверенията, че го правиш от ученолюбие или изобщо от любов към свободата, е нагла лъжа, разпознаваема и от най-необразования индивид пред екрана. Достатъчно е индивидът да има поне малко чувство за здрав разум и трезва преценка за демонстрираната верига от зависимости на атакуващите атакисти, предвождани от депутата от БСП Борис Цветков, самоназначил се за говорител на „ 20 000 студенти”, които адски много искали да учат, но им пречели.
Когато куклите на конци протестират срещу веригите, драмата им, режисирана като чалгизирана трагедия с примитивни актьори, се изражда в комедия, в която те увисват надолу с главата, обесвайки най-вече собствените си кукловоди в крайна сметка. Защото им лъсва червеният заник.