Преподавател в УНСС: С пиене на кафе до паметника на Карл Маркс ли? Окупацията е начинът

Преподавателят в катедра "Икономикс" в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) гл. ас. Петър Станков е отправил послание във "Фейсбук" към протестиращите студенти, които днес окупираха две зали и подкрепиха колегите си от Софийския университет "Св. Климент Охридски" с искане за оставка на кабинета "Орешарски". Той е публикувал мнението си в групата на "Окупирай УНСС" в социалната мрежа. "Дневник" публикува без съкращения неговото мнение.

Здравейте. 
Преподавател съм в УНСС и напълно споделям декларацията ви. Нищо лично срещу доц. Орешарски и доц. Чобанов - вярвам, че са блестящи преподаватели и изследователи. Именно затова не заслужават да участват в цирка, който БСП и ДПС им организираха. Ако се оттеглят сами, може би историята ще ги разграничи от този цирк.

Може би е вярно, че сега не му е времето, мястото и може би е вярно, че не това е начинът да окупирате. Но ако не сега - кога? Когато всички критично мислещи хора напуснат България ли? Ако не тук, то къде? В Студентския парк срещу УНСС, където никой никога няма да ви чуе ли? Ако не по този начин - как? С мирно пиене на кафе пред паметника на Карл Маркс (той се намира в задния двор на университета - бел. ред.) и литературни четения на "Капитала" ли? 

Сега е времето, това е мястото и това е начинът. Сега е вашият шанс да изнесете важна лекция на вашите преподаватели. Сега вие сте преподавателите, а ние слушаме какво имате да ни кажете. И слушаме с интерес и много надежда. Сега е вашият шанс да се изградите като лидери на демократична България, каквато вашите родители мечтаха да създадат и не успяха. Опитайте и вие и ако не успеете заради циничните и оглушели управляващи - гласувайте с краката си. 

Радвам се, че в тази държава все още има хора като вас. Именно заради вас все още искам да възпитавам децата си като българи, а не като американци, германци или англичани. Вие ме карате да не губя надеждата си, че тук все още има хора, които управляват, а не следват съдбата си. Мечтая си един ден децата ми да бъдат точно като вас: с неизчерпаем дух, откъдето да черпят и силата си. 

Духът действително прави силата. Затова от все сърце ви желая успех. И ако и вие не успеете, може би и аз скоро ще гласувам като вас. С вас съм,

Петър Станков
Преподавател в катедра "Икономикс"