Калин Янакиев, http://www.dnevnik.bg/
"Дневник" публикува изказването на проф. Калин Янакиев на кръглата маса в парламента за перспективите пред разкриването на досиетата, последиците от предложеното от депутати от БСП и "Атака" връщане в закона на параграф 12, с който се скриват агентите на ДС в разузнаването, и от евентуалното прекратяване на дейността на комисията по досиетата.
Заглавието и акцентите са на "Дневник". Темата на изказването е "Разкриването на досиетата и съпротивата срещу този процес през годините".
Действително законът за разкриване на документите на бившата Държавна сигурност, който функционира у нас, е добър закон. Но бих искал да припомня, че той бе твърде късно приет. Бе приет след случването на определени обстоятелства, които силно релативизираха и до днес всяват в обществото силни съмнения по отношение на тоталитарното минало на страната.
Ще припомня, че в самото начало на прехода, веднага след падането на комунизма, процесът, свързан с осветяването на Държавна сигурност и нейните документи, започна с едно флагрантно престъпление. Една огромна част от архивните единици на тоталитарната тайна служба бяха унищожени от държащите властта тогава.
Разбира се, тези документи не могат да бъдат напълно унищожени, или поне следите от тях не могат да бъдат напълно унищожени. Както е известно, вербовъчните картончета не могат да се загубят напълно. Но така или иначе, това внесе силно съмнение, което продължава да съществува в обществото и до днес, че редица сътрудници на Държавна сигурност остават скрити. Далеч отиват последиците от този акт, тъй като той
релативизира изобщо доверието в това доколко резултатно сме се простили с тоталитарното минало
Тези съмнения никога няма да изчезнат. Винаги е възможно онези, които биват осветлени по-късно и за които разполагаме само с вербовъчни картони, да съчиняват благоприятно за тях минало, да твърдят, че нищо не са правили, че нищо не са донасяли, че не са съдействали по никакъв начин на тоталитарната номенклатура. Това - първо.
Второ, от това престъпление, с което бе наченато осветляването на нашето минало, произтекоха и завързалите се оттогава дълбоки подмолни зависимости на много хора. Тъкмо тези зависимости дават своето отражание, ако щете, и в момента. Протестите, които текат в България вече четвърти месец, които ескалират, които са насочени срещу онова, което хората от улицата наричат мафия, в много значителна степен се дължат на тези завързани още оттогава зависимости. Или хайде, да бъда съвсем предпазлив - неизтриваеми предположения за нечисти зависимости. Задкулисието в България е създадено и в резултат на това престъпление.
Освен това нека да припомня, че още във Великото народно събрание, в което левицата, или наследниците на тоталитарната Българска комунистическа партия, в българския парламент имаше мнозинство, започна с едно
нерегламентирано изтичане на информация за зависимости от Държавна сигурност
Ще трябва да си припомним, че съществуваха определени вестници, например първият вестник, който изнесе такава информация - вестник "Факс". Той изнесе много премерена информация. В нея бяха разкрити агентурни зависимости на хора, принадлежали към опозиционните партии, унищожени малко след Девети септември, които са лежали в затвори и лагери и чиято зависимост много лесно може да бъде обяснена в смисъла на трудните обстоятелства, в които те са живели.
Ще трябва да припомня също така, че за достоверност и от другата, от лявата страна на политическия спектър, бяха изнесени няколко имена, които показаха кои са социално чуждите на тази върхушка. Доколкото си спомням, това беше синът на убития Трайчо Костов и митрополит Панкратий, сега покойник. Той е син на духовник.
Подир това последва глухата съпротива срещу откриването на досиетата. Но междувременно зависимостите вече се изграждаха. Едва след като законът за разкриването на досиетата бе приет, стана ясно колко много хора, заели през този период публични длъжности, изградили мощни бизнеси, политически кариери, са били всъщност дълбоко зависими. Това означава, че задкулисието и, направо казано, мафията в България бе създадена благодарение на късно приетия закон за достъп до документите на Държавна сигурност. Което означава: Държавна сигурност е съучастник в куция, неубедителния, съмнителния български преход.
Държавна сигурност е родителната почва на онова, което протестиращите хора в България
днес наричат мафия
и това по никакъв начин не може да бъде отречено.
Ние все още даже не знаем колцина от неясно как, но твърде силно забогателите хора в България преразпределиха общественото богатство пак на базата на тази своя зависимост. Ние пропуснахме много дълги години да очистим цели институции, базисни, фундаментални за всяко едно общество, от зависимостите от Държавна сигурност.
Ще посоча само един крещящ пример, който за мен като християнин е особено болезнен - ние едва по миналата година разбрахме какво огромно количество от висшия клир на Българската православна църква, основното изповедание в Република България, е било практически окупирано от Държавна сигурност. Ние чак тогава успяхме да си дадем пълна сметка за причините на парализа на дейността на тази църква. Практически девет десети от нейния висш клир се оказа силно зависим от ДС. Стигна се до абсурдната ситуация при смъртта на предишния български патриарх да имаме ужасяващата перспектива да не може да се избере патриарх на Българската православна църква, който да е напълно чист от зависимостта от Държавна сигурност, и следователно тази сянка да продължи да лежи върху тази основна българска институция. Това е ужасяващо, ако си помислите.
Още нещо бих искал да кажа, което ми се струва много важно. Аз не съм историк, аз съм философ, човек с обществена позиция. В България проблемът, според мен изкуствено, бе пресилено фокусиран върху сътрудниците, агентите, доносниците на Държавна сигурност. Благодарение на разкриването на досиетата ние, разбира се, научихме имената на основните вербуващи, разработващи и така нататък офицери. Някои от тях са мъртви. Някои обаче са живи. Общественото внимание не бе насочено върху тях. Те и до ден днешен имат наглостта да се показват по медиите и да дават съвети, да тълкуват по свой начин миналото на България, да характеризират сами дейността на тази престъпна организация. Това също е недопустимо. Нито един от тях не е получил каквото и да било наказание за своята дейност. Нещо повече - както казах, общественото внимание към тях въобще не е насочвано.
Ние знаем например кои са основните вербуващи офицери на българския висш клир. Тези от тях, които са живи, се изказаха по телевизията и обясняваха, че са действали в името на националния интерес. Доносниците бяха заклеймени, те - никога. Те образуват формални и полуформални задкулисни кръгове със странни и цветисти имена и до ден днешен имат наглостта да се държат цинично и да говорят по медиите. Не мога да си представя при равнопоставеност на нацистките и на комунистическите престъпления би ли било възможно висши функционери на СС или на Гестапо 20 години подир краха на нацисткия режим
да се показват по националните медии и да дават съвети, нравствени оценки, да пишат сами историята на своята престъпна организация.
Това ми се струва абсолютно недопустимо.
Трябва да кажа, че това е основният ефект на нашия преход по отношение на наследството на ДС. Офицерите, мъчителите, тези, които са разработвали схемите за зависимост, тези, които са били същинската задкулисна власт на тоталитарната държава, не получиха дори морално заклеймяване. Не е допустимо при това положение ние днес да сме изправени пред крачката назад. Ние сме пред прага на поредния опит за съпротива, за прикриване на миналото, за пренаписване на миналото, за фалшифициране на миналото.
Накрая ще си позволя дързостта да кажа кой е основният виновник за всички тези неудачи. Това е Българската социалистическа партия.