Пламен завалията

Орешарски обясни на Барозу, че управлява с лудо мнозинство, което сега е в ремисия.

Снимка: Фотоархив на Европейската комисия.

Струва ми се, че ако покажат Пламен Орешарски на кучето на Павлов и то ще излае: “О-став-ка”.

Причината няма да е самият министър-председател, а това, което го крепи на власт – неговото “лудо” мнозинство.

Орешарски е уважаван специалист по финанси. Той изглежда разумен човек и интересен събеседник. Има добро възпитание, здрави нерви и тънко чувство за хумор. Последното е сигурен белег за интелигентност.

Взет сам по себе си като ръководител на правителство той е напредък за България. Тя отново има премиер, който разбира за какво се говори на срещите на върха на ЕС.

В нашето недавно имахме това: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1445549#comments

На Орешарски обаче липсва решаващата “щипка сол” за успешен министър-председател – доверието. Той го загуби с фаталната “грешка” Пеевски. Тя и серия други назначения го характеризират като премиер без собствена воля. Разумен изпълнител на абсурдни поръчки.

Кризата на България е криза на доверието, без което демокрацията не може да функционира.

“Това е едно лошо решение, което според мене е плод на политическа емоция, а не на рационален подход”, каза Орешарски за злополучното парламентарно гласуване по продажбите на земя.

Министър-председателят не е съгласен с политиката на страната си. В интерес на истината, той не е единственият в ЕС да изпадне в подобно положение. И не всички подават логичната в такива случаи оставка.

Неотдавна британският парламент отхвърли предложение на премиера Дейвид Камерън за въздушни удари срещу Сирия. Бламиран, включително и от свои депутати, той се подчини на възникналото за случая транс-партийно мнозинство, но не предложи оставката си.

Орешарски, също изненадан от част от своите, не може да изпълни решението, а трябва да го поправя. Защото то противоречи на законите и европейските ангажименти на страната.

В петък той се яви пред председателя на Европейската комисия Жозе Барозу, за да обясни как възнамерява да направи това. Орешарски каза, че е поискал срещата по-рано, за да изложи трудностите на България с бежанците. Призна, че парламентът в движение и задочно му е сменил дневния ред.  Това само по себе си говори за характера на парламентарната му подкрепа и способността му да управлява.

“По-голямата част от времето говорихме за мораториума”, каза Орешарски. Барозу не коментира. Знаем само версията на българския министър-председател за това, което са си казали.

“Уверих президента Барозу, че няма да отидем към преразглеждане на договора за присъединяване по никакъв начин и ще потърсим вариант да преразгледаме това решение”, съобщи премиерът.

В неговото обобщение на разговора има два обезпокоителни нюанса: ”Говорихме, че колкото по-бързо излезем от този казус, ще бъде по-добре за нашата страна… Опитах се да го уверя, че  правителството поне си има свой план за действие и ще продължи да разчита на подкрепата от парламента, такава, каквато е и сега”.

Очевидно и за Брюксел България вече е затънала в лош казус, от който трябва спешно да се измъкне и че на Европейската комисия не е ясно как това ще стане “с подкрепата от парламента, такава, каквато е и сега”.

Не е новина правителство в Европа да изгуби гласуване в националния парламент и да изпълни волята на мнозинството.  Брюксел не се бърка във вътрешните работи на държавите-членки и зачита техните демократични процедури.

В нашия случай обаче правителството претърпя шокираща “победа” над Европа, от която иска да се разграничи. За нея гласуваха повечето от неговите депутати. Те помогнаха за почти конституционно мнозинство в нарушение на конституцията и на правото на ЕС.

Парламентът откликна наполовина на призива на Барозу от първата му среща с Орешарски през юни – за голяма коалиция около националните приоритети. Тя е тук, но не улучва приоритета. Представял ли си е Барозу, че спонтанната българската голяма коалиция ще е антиевропейска?

Орешарски, естествено, приписа злополучния вот на опозицията, защото в него преобладавали гласовете на ГЕРБ – 91. Причисли към нея и вносителите на решението – “Атака”.

Това напомня вица за съветския евреин Рабинович, който пращал в ЦК на КПСС молба след молба за среща с другаря Ленин. Оттам все му отговаряли, че “другарят Ленин отдавна е умрял”. Накрая Рабинович им написал: “Когато другарят Ленин е нужен на вас, той е “вечно жив”, а когато е нужен на мене е “отдавна умрял”. В подобни отношения са изглежда правителството и “Атака”. Тя ту е жива, ту – умряла. Зависи кой и за какво я търси.

Втория цитат на Орешарски – “ правителството поне си има свой план”  -навежда на мисълта, че и Барозу го е питал: “Кой?” Кой всъщност управлява България? Вашият “собствен” план съвпада ли с този на подкрепящите ви?

От обективните факти около решението за мораториума излиза, че в нашия 240-членен парламент има управляващо антиевропейско малцинство от 23 депутати, които прокарват решения с подкрепата на двете основни проевропейски партии, като ги докарват до “всеобща лудост” по определението на лидера на едната от тях.

В периодите си на ремисия проевропейските партии са в състояние да преразгледат решенията, които са взели в пристъп на патриотизъм, на класова омраза, или на други емоции.

На ремисиите експертното и програмно правителство разчита да осъществи “своя” план за реформи. ”Опитах се да го уверя” казва Орешарски, че и така може да се управлява.

Доколко успешен е бил опитът, ще видим. Струва ми се обаче, че в тази шизофренична обстановка и кучето на Павлов би откачило и залаяло: “О-став-ка!”