Властта Станишева и европейските пари

Пак попаднахме в черния списък. Този път на Европейския съюз – заради лошите практики при провеждането на обществени поръчки. Това призна вицепремиерът Зинаида Златанова и характеризира ситуацията като драматична, а състоянието в системата за обществени поръчки като лошо.

Оказа се, че при близо 70% от търговете е участвал само един кандидат, което означава липса на конкуренция, като причината е в подготвената тръжна документация, систематично писана за определени кандидати, обясни тя.

От това признание можем да си направим само един извод: че българската администрация действа като организирана престъпна група за заграбване на европейските пари. И че тя обслужва не интересите на българските граждани, за подобряване на чието дередже би трябвало да работят европейските фондове, а интересите на задкулисни играчи, които симулират дейности, докато всъщност разбойнически ограбват отпуснатите траншове.

Резултатът е предвидим – вече сме се сблъсквали с него покрай золумите на предишната тройна коалиция – тези на Батко и Братко, тези в САПАРД, тези с Людмил Стойков и Марио Николов, и кои ли не още. Предполага поредното безпрецедентно спиране на еврофондовете и загубата на поредните стотици милиони евро за страната ни. И никак не е случайно, че Златанова вече говори за „нулева година” за усвояване на средствата от присъединителните фондове.

Мащабите на злоупотребите с тях са огромни – което личи по установените от Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) нарушения. За две години и половина, докато е имала правомощията да проверява тази дейност и оповестява своите проверки, агенцията е констатирала 589 нарушения на пет нормативни акта – Закона за обществените поръчки, правилника за неговото прилагане, наредбата за възлагане на обществените поръчки, закона за счетоводството и постановление на Министерския съвет за разходване на средствата по програма ФАР. Набелязани са 312 персонално отговорни за тези нарушения лица, сред които, оказва се, фигурира дори тогавашният премиер и настоящ лидер на европейските и българските социалисти Сергей Станишев. Той е отговорен за това, че със своя заповед  е допуснал нарушение по оперативна програма "Административен капацитет".

Впрочем отговорен за нарушение на тръжното законодателство е и самият Министерски съвет на Република България – във връзка с аферата Хохегер, при която подизпълнител и получател на близо половината средства е Моника Йосифова, понастоящем съпруга на Сергей Станишев. С негово решение и при брутално нарушение на Закона за обществени поръчки, е сключен първият договор с австрийския лобист, като именно за да се избегнат изискванията на този закон, министрите решават договорът да бъде сключен през Пловдивския панаир, а финансовият министър (и днешен премиер) Пламен Орешарски няма никакви възражения за целта да бъде похарчен принадлежащия на хазната дивидент на държавното предприятие (тогава все още държавно, а малкож по-късно харизано на мастития червен олигарх Георги Гергов). Търг практически няма, тъй като тръжната документация е подадена от три фирми на Хохегер, а Пловдивският панаир възлага поръчката буквално в деня, в който МС на България решава да наеме лобистка фирма, която да чисти лошия имидж на България непосредствено преди подписването на договора с ЕС.

Впечатляващо, а? Още тогава младият социалист е доказал своята способност да потребява Закона за обществени поръчки в своя полза.

Поставете се за миг на мястото на г-н Барозу. Какво бихте си помислили за държава, в която не друг, а премиерът, при това със санкцията на самия Министерски съвет, фрапантно нарушава Закона за обществените поръчки – като от това нарушаване е облагодетелстван близък до сърцето му човек?

Какво бихте си помислили за държава, в която държавните институции оказват пряко и очевадно съдействие на някакви тъмни балкански субекти – в техните усилия да заграбят парите не само на българските, но и на европейските данъкоплатци?

Какво бихте си помислили за държава, в която партиите, пренадлежащи към ЕНП и ПЕС, въпреки върлата вражда помежду си, се съюзяват в своето желание да подкрепят популисткия законопроект на профашистката Атака за мораториум върху сделките със земя за чужденци, който съвсем директно противостои и наевропейското законодателство, и на ангажиментите, поети от страната ни при встъпването ни в ЕС?

Бихте си помислили няколко неща. Част от тях не са за казване, тъй като съдържат популярни изрази по тези места сексуални пожелания. А иначе бихте си задали три въпроса. Първо: откъде се взеха тези идиоти; второ: слепи ли сме били, като сме ги приемали; и трето – не е ли време вече да ги напъдим от хранилката, пък и изобщо от съюза...