ЗА „НЕНОРМАЛНИТЕ” СТУДЕНТСКИ ПРОТЕСТИ

Дължат се според мен на поне четири причини.

1.     Защото студентите са вече достатъчно наясно, че България като място за живеене стои в опашката на Европа, а името българин носи само негативи където и да отидеш. Пък и чужбината се понапълни с нашенци, които увеличиха и там безработицата и съвсем не са радушно приемани. С други думи, и бягството в чужбина не им гарантира друго, освен несигурна и сравнително най-ниско платена работа. И съответно бавно и несигурно израстване, съпроводено с всички други трудности и несгоди на приспособяването към нови и непривични условия и начин на живот. И най-вече (надявам се) затова, че са осъзнали, че не бягството от родината (което в същност беше планирано и осъществено от БКП и метастазите и), а борбата със всички достъпни средства срещу причинителите му, е единственият път за оцеляването на България и превръщането и в нормална и демократична държава.

2.     Защото виждат и чувстват, че у нас нормална държава не съществува – състоянието и е описано лаконично и точно от Красимир Бачков в „Държава по инерция” и не е нужно да се повтаря.

3.     Защото самите управляващи се оказаха ненормални по всички показатели: в дена на размисъл взривиха Костинбродската афера и повлияха на резултата от изборите в своя полза; г-н Цацаров отказа да нареди разследването и показа, че и съдебната власт не е на местото си; БКП, ДПС и „Атака” в името на властта спретнаха такава ненормална и противоестествена политическа коалиция, че лъсна цялата им мафиотска същност; и след повече от 100 дни на протести, правителството на Орешарски се държи като магаре на мост и чака наистина голямата тояга, за да си тръгне; като се почне със случая Пеевски, прави недопустими гафове, но си дава вид, че е номално правителство.

4.     Защото досегашните протести бяха нормални, но не дадоха резултат – при такива протести всяко нормално (демократично) правителство си тръгва – Б. Борисов, в каквито и смъртни грехове да го обвиняват, показа чувство за достоинство и си тръгна културно и почтено. Правителството на Орешарски с всичко извъшено досега доказва, че не е нормално и демократично, а съставено от хора, които даже себе си не уважават, камо ли избирателите, т.е. не показва чуваемост към гласа народен. А чака гьостерицата, както се изрази един читател на сайта, със становище за изхода от ситуацията.

Всичко това бе достатъчно, за да стане ясно не само на студентите, но и на всички мислещи и честни българи, че е на власт поредното комунистическо правителство, което се състои от политици на партии със широки „обръчи от фирми”, приготвили големите лъжици, за да доостъргат каквото е останало. И затова правителството няма да си отиде по-рано от следващите парламентарни избори. Защото и него, и фирмите, и партиите от Тройната коалиция, и симпатизантите им, бъдещето на българската нация не ги интересува, макар че се топи пред очите им. Интересува ги само тяхното лично и на децата и внуците им благополучие, което свъзват единствено с парите. Които вече са осигурили от досегашното крадене, но им се виждат недостатъчни. И няма да си тръгнат, защото разчитат, че страхът на хората отново ще ги парализира пред палките и особено пред патлаците на полицията, която всъщност пази крадците от честните хора, а не обратното. Поради което за отстраняването на такова незаконно от началото до края си правителство са позволени всички предвидени от закона средства за безкръвно отстраняване, включително до гражданско неподчинение във всиките му форми.

            Студентите, поне умните и честните между тях, по-скоро интуитивно усещат целия фалш на парадоксалната ситуация (а друга те не познават), и осъзнават все по-ясно, че с нормални средства като досегашните протести, нищо няма да постигнат. Но именно към тях ги тласкат разните мъдри съветници, които виждаме и чуваме по телевизията и които не са нищо повече от измекяри на управляващите. Че се опитват и да затруднят студентите с въпроса какво правителство искали! Не е задължение на студентите да отговарят на този и други подобни въпроси. Те достатъчно ясно казаха, че не искат статуквото и правителството, което го олицетворява. И което е довело България до ръба на пропастта.

            Какво трябва да следва оттук нататък, за да има успех? Според мен разрастване на протестите до общостудентско и общонародно гражданско неподчинение в различните му разновидности с един лозунг – „ОСТАВКА!”, за незабавно и безкръвно измитане на правителството Орешарски от властта. И провеждането на предсрочни парламентарни избори от назначения от президента Плевнелиев служебен кабинет. Не студентите (които ще се върнат към учебните си задължения), а новото народно събрание и новото излъчено от него правителство ще решават бъдещето и проблемите на страната. А ако си позволят да бъдат като Орешарски и компания, и те ще бъдат незабавно прогонени. Защото народът трябва да разбере, че демокрацията му е дала в ръцете голямата гьостерица. Вината за това, че не смее или не умее да я използва, си е само негова. За което е плащал прекалено скъпо, но този път ще плати със съществуването си.

 Сега студентите поеха гьостерицата, но ръцете им са слаби и неопитни, за да я размахат както трябва. Затова се нуждаят от спешната помощ на всички мислещи и честни българи. За да бъде незабавно прогонено от властта комунистическо-корупционното правителство на Орешарски.

            Спомням си, че след войната, когато у нас се заредиха стабилни целомандатни правителства и в народното събрание всички закони се приемаха с пълно болшинство, на събранията и в часовете по политпросвета се смеехме на французите, че сменяли правителствата си като носни кърпички... Сега Франция, по една класация от преди година, се оказа на първо място в света по качество на живота, а ние на едно от последните места. Благодарение на нашите нагли, целомандатни, корумпирани, инатливи и тъпи комунистическо-бандитски правителства.

Ще завърша с думите на президента Роналд Рейгън – човекът, който срази Империята на злото – защото имам чувството, че сякаш са казани за нашите студенти и за сегашните им протести: „Никоя битка не е последна. Всяко поколение само завоюва свободата си – този свещен и безценен дар”.