Печалните рекорди на българската полиция

Имаме най-неефективната полиция в цивилизования свят – това е изводът, който може да бъде направен въз основа на резултатите от изследването “Полицията в модерното общество: необходимата реформа в България”, проведено от  Центъра за изследване на демокрацията. Според него ако примерно в Швеция на един полицай съответстват 73 престъпления, а в рамките на целия ЕС тази бройка е 27, то на българския полицай се падат едва четири. Цифром и словом.  

Това драстично несъответствие би могло да бъде следствие от две различни причини. Първата възможност е Швеция да е дива страна, в която важи само закона на джунглата, поради което тамошните полицаи се скъсват от работа, а в България почти да няма престъпност, поради което родните ченгета да си запълват времето с решаване на кръстословици. За съжаление нещата не стоят така – да не кажем, че ситуацията е по-скоро обратната. Тогава остава валидна другата възможна причина: че в България има прекалено много полицаи, които вършат прекалено малко работа. Или по-точно казано – които не си вършат работата, защото вършат някакви други работи, свързани с ангажименти към фигури от другата страна на бариерата.

Друга характерна и парадоксална тенденция, доловена в изследването, е спадът на регистрираните престъпни актове. Тази тенденция е обща за целия ЕС, но страната ни бие всички рекорди: например ако през 2001 г. са регистрирани 147 000 престъпления, през 2007 г. те са спаднали на 113 000. Вероятно подобни данни са в основата на бодряшките полицейски статистики, с които цяла плеада вътрешни министри ни уверяваха в грандиозните успехи, постигнати от техните ведомства.

Проблемът е, че става дума за куха статистика – и че този спад се дължи именно на драстичната липса на доверие в полицията, поради което голям брой престъпления просто не се регистрират. Според изследването техния реален брой е над 600 000, но за половината от тях хората просто не са алармирали полицията, тъй като са били убедени, че няма смисъл – и че подаването на жалба няма да има никакъв ефект.

Друга, по-малка част от скритата престъпност съставляват случаите, в които до полицията има подаден сигнал, но от нейна страна няма образувано дело. Това са основно престъпления от типа на джебчййството и различните видове дребни кражби – спрямо които полицаите твърде често просто вдигат рамене и твърдят, че не могат да направят нищо.

Основание за достоверността на тези драстични разминавания между полицейските статистики и реалната престъпност дават и данните на съда и прокуратурата. Оказва се, че докато МВР работи по 113 000 престъпления годишно, в базата данни на държавното обвинение се работи по 149 000. Освен това по данни на прокуратурата има огромен брой случаи, по които са заведени дела с неизвестен извършител, които периодично се прекратяват по давност. Към момента има към 600 000 такива преписки, които ще бъдат прекратени, когато изтече съответния давностен срок.

Изнесените от Центъра за изследване на демокрацията данни са шокиращи, но логични – друго не би могло и да се очаква при условие, че вътрешното ведомство изразходва 95% от своя бюджет за заплати и само около 5% за цялата лоистика и поддръжка на технически средства, свързани с реалната борба с престъпността. Това бяха данни, изнесени от Михаил Миков малко преди да престане да бъде вътрешен министър – и днес положението не е по-различно, след като неговият наследник Цветан Цветанов се оплаква, че проведените именно по повод този парадокс съкращения били фиктивни.

Друг парадокс е вътрещната структура на министерския щат – в МВР всъщност има колкото полицаи, толкова и чиновници. Всички те получават относително прилични заплати за сметка на българските данъкоплатци, които в отговор на вложените пари не получават реална защита на своята сигурност – и вместо да се доверяват на полицията, си купуват пищови и се опитват да се справят сами.

Защото знаят, че да се разчита на полицията не само че не е сигурно, но в някои случаи – като отвличанията например – не е и безопасно. Знаят, че има много нишки, които свързват обитателите на сградата с лъвовете и престъпния свят. И знаят, че освен най-неефективна, българската полиция вероятно е и най-корумпираната в Европа.