Новото "Белене"

Ако "Южен поток" не работи с пълен капацитет, няма как да се получава прогнозираният дивидент

С апломб и наизустени реплики - работни места, инвестиции, още работни места... правителството вкара втори голям автогол на българската енергетика и българските данъкоплатци след АЕЦ "Белене".

Реализирането на инвестиции на принципа на проектното финансиране изисква огромно количество формална документация, много ясен бизнес план и значително капиталово участие от спонсорите на проекта. Основната идея е, че кредиторите оценяват риска на проекта и неговия потенциал за приходи, а не разчитат на допълнителна подкрепа от спонсорите/инвеститорите в него.

Затова бизнес планът трябва да е изключително ясен и прецизен както в приходната, така и в разходната част. Проектът стартира чак когато пълният комплект документи по приходната и разходната част е осигурен, разликата е положителна и осигурява на инвеститорите нужната възвращаемост, а на кредиторите - нужния комфорт.

Нищо от тези принципи не беше приложено при проекта "Белене". Там дори нямаше регистрирана проектна компания, а напълно съзнателно договорите бяха подписани от НЕК, разходите започнаха, преди да е ясна цялата картина, като по този начин се загроби цялата енергетика.

Същата схема, по която преди години бяха изхарчени парите за "Белене", се прилага към "Белене" номер 2, както може да бъде наречен проектът "Южен поток", чието символично начало за България беше дадено от министър-председателя Пламен Орешарски и шефа на "Газпром" Алексей Милер. Както и при "Белене", не беше предоставена никаква съществена информация като възвращаемост, период на откупуване на инвестицията, рисковете, алтернативи и т.н. Нещо повече - дали умишлено или не, правителството изсипа в общественото пространство числа по проекта, които не бяха дори разтълкувани, и оттам дойде допълнителното объркване дори и сред експертите.

За сметка на това на публиката бяха лансирани няколко чисто пропагандни мита, които целят да замъглят същинската ситуация и най-вече уловките на така пазения в тайна договор:

Първи мит – цената е изгодна

Първоначалните сметки от времето на енергийния министър Румен Овчаров и тройната коалиция показват цена за отсечката на "Южен поток" на българска територия около 1-1.5 млрд. евро. Това е съизмеримо с цена на километър на сухопътната отсечка на конкурентния европейски проект ТАП (Trans Adriatic Pipeline). При правителството на ГЕРБ вече се заговори за 2 млрд. евро, при правителството на Орешарски - за 3.1 млрд евро, за да се достигне до 3.5 млрд евро, обявени официално през седмицата.

Нормално беше проектът да поскъпне до 2 млрд. евро, защото капацитетът на тръбата през България нарасна значително. Капацитетът на 460 км отсечка от Провадия до сръбската граница беше увеличен от 15-16 млрд. до 45 млрд. куб. метра. За сравнение - газопроводът "Опал" в Германия, който свързва "Северен поток" с Централна Европа, може да пренася до 45 млрд. куб. метра и струва 1 млрд. евро.
Освен това част от този скок се обяснява с включването на всички съпътстващи разходи – експлоатационни, финансови и други, които се правят, докато не се генерират първите приходи.

Българският участък е за 4.1 млрд. евро (при 620 млн. евро заем на БЕХ за 15% от проекта) и с 540 км дължина през сравнително лесен и равен терен през Дунавската равнина. За сравнение - сухоземната отсечка на ТАП е 765 километра, а бюджетът за нея е 2.05 млрд. евро, като трасето е много по-трудно през планините в Западните Балкани. На километър "Южен поток" ще струва 7.6 млн. евро, а при ТАП цената е 2.7 млн. евро/км. Разликата говори сама за себе си.

Втори мит – България само печели

Според управляващите България не дава пари в проекта, взема всичко назаем, който гарантира с бъдещите приходи от тръбата. Българският енергиен холдинг (БЕХ) и "Газпром" имат смесено дружество, проектната компания "Южен поток България", в което формално държат равен дял. От оскъдната информация, която беше разпространена през седмицата, става ясно, че структурата на финансиране на проектната компания ще бъде 70/30 привлечен дълг към собствен капитал.

За да финансира участието си, БЕХ взема 620 млн. евро заем от "Газпром " при лихва  4.25%. Това е 15 на сто от стойността на проекта, другите 15%  ще се финансират директно от "Газпром", а за привличането на 70-те процента дълг отново ще отговаря руската фирма.
Срокът на заема, с който БЕХ ще заплати дяловото си участие в "Южен поток, е за 22 години и показва хоризонта на изплащане на проекта. Очакваше се заемът да е 15-годишен, каквито бяха първите сигнали. Удължаването на срока със седем години означава, че рентабилността на "Южен поток" е рязко влошена.