Шейсет процента от българите подкрепят студентските протести, показва национално представително проучване на Социологическа агенция Алфа Рисърч.

Одобрението за протестите доминира във всички типове населени места, като относително по-високо е в столицата и малките градове (64- 67%), а малко по-ниско (59-56%) – в областните градове и селата.

Подобна е подкрепата и сред отделните образователни групи. Тя варира между 57% и 62%, като отново няма силни разлики между хората с различно образователно равнище. Нагласите се обръщат единствено при хората над 60 г., които са и най-поляризирани - 47% одобрение срещу 52% неодобрение.

Две трети от българите застават зад тезата, че студентските протести са "спонтанни, водени от чувство за справедливост", 29% - че са "платени и обслужват партийни интереси". Нов момент в обществените нагласи е, че 20% дори от хората, които по една или друга причина не подкрепят протестните действия, са на мнение, че студентите са изразители на справедлив морален бунт, а не на користен партиен интерес.

Това е важен пробив през последните месеци, защото общата теза, която се налагаше упорито, че протестите са провокирани от користни партийни подбуди - по отношение на студентите тази теза се спука като балон, коментира пред БНР в неделя управляващият партньор на "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова.

58 процента от анкетираните смятат, че студентските протести ще се разраснат , а 41% - че ще се изтощят, преди да "събудят" и други социални групи.   Доскоро твърдата убеденост на противниците на протестите, че промяна на статуквото няма да се случи, започва да се пропуква, отбелязват от социологическата агенция.

Боряна Димитрова коментира, че първият етап на взривна вълна от протести, започнала през юни, съвсем естествено е затихванала в някаква степен, но с продължаваща много висока степен на неудволетвореност от начина, по който се развива страната, което поддържа жив огъня. Не може при тази висока степен на неудовлетвореност да смятаме, че нещата от само себе си ще утихнат, каза тя.

"В момента наблюдаваме една такава втора вълна. Колко голяма ще бъде тя, докъде ще продължи и дали ще остане като някакъв натиск върху управляващите или ще затихне и ще се появят такива вълни в други части на обществото, не мога да прогнозирам, защото не е нещо, което може да се каже предварително, понеже дълбоко вярвам, че това са спонтанни протести и не става въпрос за някаква режисура", каза Димитрова.

Според нея отказът на управляващите да влязат в диалог по същество, като понесат политическата отговорност, може да доведе до ескалация на напрежението. Ако управляващите продължават да отказват да поемат отговорност, ще продължи както ескалацията на напрежението, така и нещо много по-страшно - една все по-висока делегитимация на авторитета на институциите.

За първи път след кризата и покрай студентските протести, избухнали веднага след решението на Конституционния съд (КС) за статута на Делян Пеевски, доверието към съда е 12%. Това е нещо изключително, неимоверно ниско за институция с такова голямо обществено значение, коментира Боряна Димитрова.

Сривът на институциите и на авторитетите е една много опасна спирала и ми се струва, че би трябвало спешно политици и целият парламент и институции да поемат своята отговорност и да не се държат като странични наблюдатели на процес, към който те нямат отношение и сякаш не са предизвикали, добави тя.

Проучването е проведено сред 1030 души в периода 26-31 октомври 2013г. чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на интервюираните лица.