Студентският протест - семинар по гражданска култура

Гражданското неподчинение е правото на осъзналите се отчаяни

Емоционалната обагреност на дебата около студентския протест, подмяната на причина и следствие в дебата, на важно с неважно... въвеждат хаос в представите ни. Затова всеки опит по подреждане в изказваните и неизказваните аргументи "за" и "против" протеста ще е щрих за ориентиране.

Протестиращите искат оставка на правителството, разпускане на парламента, повече морал в политиката... И имат конкретна причина, а не изобщо вярната, но абстрактна оценка за моралната поквареност. А именно: разпускането на парламента е наложително, защото е нелегитимен, произтичащ от нарушаване на закона в деня на размисъл, въвел избирателите в дезинформиран избор, в който са замесени прокуратурата, медии, политически партии и, естествено, стоящите зад тях всеизвестни групировки. Оттук един нелегитимен парламент избира нелегитимно правителство. А решението на Конституционния съд за легитимността на изборите поставя под въпрос неговата безпристрастност и компетентност. Логичен, а не реторичен е и въпросът не е ли за прокурор прокуратурата, след като е съучастник в дезинформацията и в нарушаването на закона в деня на размисъл.

Несъгласните с протестиращите студенти казват, че окупацията на ВУЗ е незаконна. Но, първо, не им прави впечатление аргументът на протестиращите за правната и моралната нелегитимност на парламент и правителство и, второ, ако перифразираме А.Тойнби,



ако правото влезе в конфликт с живота, то именно правото трябва да отстъпи



Несъгласните с протеста огласяват още нарушеното право на учебен процес.

Но затварянето на Университета нито е прецедент в България, нито по света. Гражданското неподчинение е правото на осъзналите се отчаяни. Защото, както забелязва А. Балабанов, "Хората, когато се отчаят, стават силни". Освен това учебният процес включва не само учене, но и семинарни занятия. Политолози, философи, юристи, социолози, журналисти... и изобщо изучаващите хуманитарните специалности кога, ако не в подобни исторически ситуации могат да покажат в персонифицирано поведение заучените дефиниции за отговорност, гражданско достойнство и чест... Студентският протест е реално практикуван семинар. Не само не е откъсване от учебните занятия, а е тяхно висше практическо продължение.

Аргументът, че едни нови избори ще възпроизведат статуквото, е озадачаващ с две неща. Първо, след като всички говорят за липса на морал в политическата класа, евентуалното възпроизвеждане на статуквото означава, че и на избирателите са им толкова високи разумът и моралът. Излиза, че липсата на морал в политиката е проявление на липсата на морал у всеки от нас. Тогава да чакаме държавността в държавата да угасне съвсем. Второ, буди тревога несъгласието от преждевременни избори на самозвани теоретици на демокрацията, които не виждат в провеждани избори практикуването на прастария исторически метод на пробата и грешката, който, впрочем, както казва К. Попър, стои зад всеки избор и експеримент. Грешен и/или опорочен избор се повтаря подобно на всеки неуспешен експеримент в природните науки, докато не е успешен. Така се държи отворен пътят за бъдещето. Шансът е в опитването, а не в умуването и чепкането на казуси.

Протестиращите намират най-малкото за странна позицията на Съвета на ректорите, която е



всъщност удушване на протеста с прегръдка



Уж съгласни с мотивите, но не сега, тук и в начина. А кога и къде - може би когато напуснат България и там, в чужбина. Да потърпят още малко, докато апатията и безразличието обезволят и последния буден дух. Пълзящата провеждана политика на апатия и безразличие чрез медии и пропагандни внушения, че всички са маскари, всяване на страх, управление чрез слухове и дезинформация, отклоняване на внимание, корупция... не им прави впечатление. А ако действително са съгласни, следва въпросът какво е направено досега срещу този вид политика и изобщо какво реално е предприемано срещу покварата в обществото. В недалечното минало Съветът на ректорите пак излезе с подобна декларация в подкрепа на протестиращите учители и... толкова. Но както отбелязва Епиктет: "Не нещата тревожат човека, а преценките за нещата". Наистина, ако има нещо по-страшно днес от ставащото в обществото, то е преценката за ставащото. На късогледия хоризонт на българската политическа класа за бъдещето на България съответства плиткоумието на академичния елит. В действието е изходът, а не в приказките. Срещу протестиращите не е книжен тигър. Постъпките на протестиращите написват нова страница не само в академичната ни история. Защото "Само извървените мисли са ценни" (Ницше). Те изнасят публичен урок по смелост и воля, урок по несъгласие и непримирение. А другите нека симулират и се спотайват в книжните знания и декларациите преценки.



Колкото и да е реторичен, все пак приглушава ушите ни един въпрос



- не изпитват ли неудобство властващите да управляват един полуобразован народ, да бъде манипулиран с лъжи и слухове, полуистини, да превръщаш народа в тълпа, да сме лишавани от правото на информираност, да изритваш знаещите, младите и можещите първо от ръководни позиции и след това да ги принуждаваш да напускат страната. Защото знаещите и можещите напускат България не заради липса на работа, а заради господстващия вече близо 70 години манталитет на лъжи и грабеж, манталитета на груповия интерес, узаконяван на всяка цена - ту като институциализиран член първи, ту като плод на манипулиран и неинформиран избор. Правото на мнение е погазвано десетилетия и чрез системно потъпквано право на информираност за вършеното и невършеното от властващите.

Протестиращите студенти всяват крехък оптимизъм, защото потвърждават наблюдението на А. Тойнби за човешката история: "За щастие на човечеството човешката природа е по-сходна с тази на мулето, отколкото на овцата". А ако овчедушието все пак вземе връх в българската душа, то надеждата ми е, че един ден българската земя ще бъде населена от хора с преобладаващ характер на мулето и ще им бъдем пример как не трябва да се живее. Ако наистина ползата от историческата поука на лошия ни пример как изчезват държава и народ е удовлетворяващ, нека настане по-скоро. Нека не пречим на историята.