Честта и позора

Министърът на образованието се чуди как студентите искат законност в държавата, при положение че не спазват закона. Но не е ли повече за чудене как правителство с под 20 % доверие продължава да управлява. А може би чака да види как се управлява с доверие от 1%. Длъжни ли са хората да търпят подобно нездраво „любопитство“. Не, не са. И протестиращите, и студентите са категорични в това. Такова е мнението им – формирали са го сами, без някой да ги „подсеща“ или да им плаща.

Студенти от УНСС твърдят, че са им предлагали по 80 лева, за да участват в контрапротест - вероятно в защита на науката, законността и правителството. Правителството с прогресивно намаляваща подкрепа (засега малко под 20 %)отприщи „Южен поток“ и стегна енергийната примка около България, вместо да я разхлаби.

Българско ли е това правителство. Дистанционно устройство ли е. Натиска ли му някой копчето. Това правителство действа срещу 60 % от собственото си население, което подкрепя протестите. Едно нормално правителство трябва да е обслужващ персонал за своите граждани – не за чужди компании и държави.

В неделя обикалях из есенна Витоша. Близо до една хижа закръглен мъж на средна възраст разпалено питаше своя събеседник - „Приятелю, ти приятел ли си ми? Пита го няколко пъти. Изглеждаше искрено засегнат. Държеше да получи уверения в приятелство. Другият вероятно потвърди, защото тогава мъжът излезе с „аргумент“ – „Ама защо тогава говориш така? Ами аз обичам имперските интереси на Русия и ги отстоявам.“ Не чух какво отговори другият мъж. Не чух дали изобщо отговори. Възможно е да е вдигнал рамене и да е подминал „изискването“ за приятелство. Възможно е да е обяснил, че приятелството не поставя искания – особено абсурдни. Поне, ако е истинско.

По време на заседание на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в Страсбург Владимир Жириновски беше запитал президента Петър Стоянов защо София тръгва срещу Москва с намерението си да влезе в НАТО. Сред „аргументите“ му били двойното освобождение и че 50 години руснаците изкупували некачествените ни стоки, които Западът не би купил. Нямало никаква логика България да влиза в пакта на „врага“. Тогавашният държавен глава на България отговорил, че обича Русия, но повече обича България. Отговорът му предизвикал аплодисментите на залата.

Националното ни достойнство изисква това правителство да си тръгне. Нещо повече – изисква такива правителства повече да няма. Или ако отново се съставят, животът им да е кратък. Такива правителства са неспособни да разграничат честта от позора.[i] Не за друго, а защото представите им за чест и позор са превратни. В техните представи понятията са разменили местата си. От техните уста приказки за морал и законност, държавност и чест кънтят на кухо. Нямат покритие. Що се отнася до позора, протестиращите пети месец хора и бъдещето на България - студентите, вече го назоваха. Тяхно право е да назоват и честта. А тяхно задължение отсега-нататък ще бъде да следят тя да не бъде погазвана от никого и заради нищо. Независимо дали става въпрос за освобождение, окупация или за широка славянска душа. Душа, която се обижда, ако не са съгласни с нея или не дай си боже – обичат собствената си страна повече от нейната.