ОБИКНОВЕН СТАЛИНИЗЪМ, ИЛИ ОБИКНОВЕН КОМУНИЗЪМ? (По случай годишнината от октомврийския преврат в Русия в 1917)

В световната съдебна практика няма друг подобен случай, както  известните три Сталински процеса  през трийсетте години на миналия век. Процесите са началото на гигантска чистка, несравнима с нищо друго известно в света. Те са началото и на известната Сталинска параноя, чиито гангстерски елементи са прилагани от съветското КГБ във всички окупирани след войната източно-европейски страни. По изказването на един западно-европейски наблюдател: «Сталин е унищожил повече болшевики, отколкото всички руски царе взети заедно.»

Резултатите от целия предвоенен период на тоя терор са следните: през трите процеса са минали всички живи членове на Ленинското политбюро, без Сталин и Троцки. Към края на последния процес Сталин е арестувал и екзекутирал почти всички по-важни болшевики от времето на революцията. От  1,966 делегати на партийния конгрес в 1934, 1,108 са били арестувани. От 139 члена на ЦК, 98 са арестувани. Трима от съветските маршали (Александър Йегоров, Василий Блюхер и Тухачевски), както и хиляди офицери на Червената армия, са арестувани и екзекутирани. НИто един от арестуваните не е освободен – всички до един са или разстреляни незабавно, или получават дълги присъди в сибирски лагери. Извън тези политически процеси хиляди хора изчезват без никаква следа. Главният обвиняем, срещу когото е насочена Сталинската параноя – Леон Троцки, по това време живее, изгонен преди това от самия Сталин в чужбина, където го достига ръката на съветски агент в Мексико в 1940.

Трите процеса са следните:

Първият се води срещу 16 члена  на така-наречения «Троцкистки-Зиновистки терористичен център» и е проведен през август 1936, на който главни обвиняеми  са Григорий Зиновиев и Лев Каменев, двама от най-известните партийни водачи в миналото. Всички съдени са екзекутирани.

Вторият процес е през януари 1937 срещу 17 по-малко известни болшевики, включително Карл Радек, Юрий Пятаков  и Григорий Соколников. 13 от обвиняемите са разстреляни, останалите са изпратени в трудови лагери.

Третият процес е особено  интересен за българския читател, тъй  като включва и румънеца от български произход Християн Раковски. Чуждестранните наблюдатели са останали със зяпнали уста и от Генрих Ягода, известното чудовище на ГПУ и дългогодишната дясна ръка на Сталин, също на подсъдимата скамейка.

Трите процеса са лична  и единствена режисура на Сталин и  имат една-единствена цел – да унищожат всякакво Троцкистко влияние. В действителност влиянието на Троцки далеч не е  било такова, каквото параноика Сталин е виждал. Това, което е по-важно  в тая шизофренична вакханалия, е  не съществуването на троцкистка опозиция, а съществуването на разномислие за бъдещето и когато един подъл партиен гангстер като Сталин е осъзнал неговите размери, той е видял смъртна опасност за властта си. Като допълнение към мракобесието на тоя циник идва изключителната му злопаметност и инквизиторска жестокост. Един такъв полуграмотник като него не е могъл да си представи, че разномислието е съпровождало всяка революция от първия ден и че уеднаквяването на мисълта е смърт за всяка революция – рано или късно.

На тоя фон още повече изпъква неговата пословична злопаметност и към най-близките му хора. Един такъв пример е Генрих Ягода (истинското му име е Герш Филипович Йехуда), болшевик от 1907, който от 1924 става началника на ГПУ (Главное Политическое Управление) и който в продължение на 15 години е в най-близки отношения със Сталин. От 1934 година Сталин го прави Народен Комисар по вътрешните работи – позиция, която включва контрол над милицията и над НКВД. Това е човека, който е водел разпитите и мъченията на хората от първия показен процес и под чието наблюдение са екзекутирани болшевишките водачи Григорий Зиновиев и Лев Каменев през август 1936. Ягода е един от основателите на системата от концлагери, известна като ГУЛАГ.

Затова западните наблюдатели  на съветската пост-революционна касапница са напълно изненадани, когато през март 1937 те видели Ягода сред имената на подсъдимите от третия процес.  Причината за това е, че по време на процеса на 17-те той изтръгнал признания от обвиняемите, които по същество признавали, че нямат разлики с възгледите на Сталин и прокурорът не е могъл да ги обори. Сталин обаче приел това като обида, че е изправил обвиняемите пред съда само за да закрепи политическата си власт. Всъщност Сталин имал зъб на Ягода от осем години когато изразил някакви симпатии към Николай Бухарин. Или по думите на едно съветско ченге: «Шефът никога нищо не забравя!»

Така на процеса Ягода се оказва обвинен в предателство, шпионаж и конспирация за сваляне на съветската власт. Но дори и по време на процеса той е вярвал безрезервно в Сталин и оправдаването си. Или както го описва Солженицин: «И макар че Сталин изобщо не е присъствал на процесите, Ягода уверено и директно се обръща лично към него, сякаш той е в залата: «Аз ви умолявам, за вас аз построих два велики канала!» Според един очевидец, точно в тоя момент зад едно тъмно прозорче на втория етаж просветва кибритена клечка и преди пламъчето да изгори на прозорчето се очертава лула...»

Ягода е разстрелян веднага след процеса, а мястото му още приживе е било заето от неговия заместник Николай Ежов, който преди разстрела заповядва на стражите да съблечат Ягода и да го пребият жестоко като допълнително унижение.

Унижението е неразделна част от сталинските разпити, което  често показва признаци на гениален садизъм. Такъв е случаят с  чеха Ото Кац, помощника на гения  на коминтерновската пропаганда Вили Мюнценберг. На Вили се дължи невероятната обработка на общественото мнение в  Западна Европа в защита на обвиняемите  в Лайпцигския процес. По време  на процесите Ото Кац е привикан в Москва. И въпреки че той вече е чул какво става с тия, които се връщат, той с типичен  революционен романтизъм се връща в  Москва. Заплашват го с мъчения, ако  не приеме преднаписаните за него признания. Ото няма никакво намерение да бъде измъчван и подписва веднага. След това му казват, че все пак ще го измъчват преди да го разстрелят, за да е завършен целия процес на разпита.

Ежов поема  изтръгването на признания от всички следващи обвиняеми след Ягода. Звучи като злокобен майтап, но не след дълго с Ежов се случва точно същото в ръцете на същия екзекутор, Василий Блохин, този път под заповедите на заместилия го негов бивш подчинен Лавренти Берия.

Александър Орлов (истинското му  име е Лейба Лазаревич  Фелдбин), известен като най-сполучливия  беглец от лапите на Сталин и оставил  безценна информация за методите на сталинизма в книгите си, описва детайл с един от офицерите по време на мъченията на Ягода в Лубянка. Офицерът го попитал: «А вие в Бога вярвате ли?» На което Ягода отговорил: «От Сталин аз заслужавам само благодарност за моята вярна служба; от Бога аз заслужавам най-сурово наказание, тъй като съм нарушавал хиляди пъти божиите заповеди. А сега виж къде съм и сам прецени – има ли Бог или не...»

Замислен като кулминация на предишните процеси, този процес обвинява Бухарин  и няколко други болшевики като  заговорници да убият Ленин и Сталин още от 1918 година, да отровят Максим Горки (всъщност отровен по заповед на Сталин), да разпокъсат Съветския съюз и да дадат части от него на Германия, Япония и Великобритания. Това са само няколко от умопобъркващите обвинения.

Мъченията са се водели по много  проста схема: жесток побой, безсъние в  продължение на дни, стоене прав до изтощение. Най-резултатна е била заплахата за унищожение на семействата и децата на измъчваните, съпроводена с обещание след пълни признания за гарантиране на живота им. Това обаче важи само докато се измъкнат признанията – така хиляди семейства и децата им са избити или изчезнали в Сибир, безследно и без никой да разбере. Най-умопомрачаващото в тоя личен терор на грузинското чудовище е че всички следствени си признават всичко, каквото се иска от тях.

Сталин си е давал сметка, че в чужбина няма наивници, които  да повярват на тия самопризнания  за убийства или шпионаж в полза  на чужда държава и прилага  най-долното възможно унижение към  всички тия стари и заслужили  болшевики, до вчера заемащи най-висши  постове в съветското правителство, тоест да оклеветяват себе си. Ето  част от признанието на Бухарин: «Струва  ми се, че когато европейски и американски  интелектуалци започват да се съмняват и колебаят във връзка с процесите  в СССР, това се дължи главно на факта, че тия хора не разбират главната разлика, а именно че в нашата страна антагониста, врага, тоест хора като мен, имат разделено и двойно мислене...»

А ето и думите на Зиновиев: «Партията видя накъде вървяхме ние  и ни предупреди. В една от своите речи Сталин отбеляза, че опозицията може да прояви тенденции към налагане на волята си над партията чрез насилие... но ние не обърнахме внимание на тия предупреждения.»

Подобни са и «самопризнанията»  на Каменев: «Това е третия път когато аз съм изправен пред пролетарски съд. Моят живот беше пощаден вече два пъти, но великодушието на пролетариата има граница и ние вече стигнахме до тая граница.»

Особен интерес за българския читател представлява откъс от разпита  на Християн Раковски, цитиран от същия  Орлов, споменат по-горе, и проведен от прокурора Вишински, познат с изкуството си да изкривява цели биографии, същият Раковски, известен като изтъкнат революционер, когото Ленин поставя начело на Украйна.

Вишински: Каква е била вашата професия в Румъния? С какво сте живели там?

Раковски: Аз съм син на богат човек.

Вишински: Кой е той? В  какво се състои богатството му? Фабрикант ли е той или едър собственик на земя?

Раковски: Баща ми беше земевладелец.

Вишински: Земевладелец?

Раковски: Да.

Вишински: Така че вие сте  живели от доходите, които сте получавали от аренда на земята?

Раковски: Като собственик на земя, да.

Вишински: Значи като господар, нали?

Раковски: Като собственик на земя, да.

Вишински: Така че не само баща ви е бил господар, но и вие  също сте били експлоататор?

Раковски: Разбира се че съм бил експлоататор. Фактът е че доходите, с които живеех, са всъщност принадена стойност.

Вишински: И с тази принадена  стойност вие сте разполагали?

Раковски: Да.

Вишински: Така че аз не греша  като казвам, че вие сте едър собственик.

Раковски: За мен обаче  е важно да кажа за какво съм  харчел тези доходи...

Вишински: Това е съвсем друга  работа...

Обвинителят Вишински няма никакво  намерение да се занимава с революционната дейност на Раковски и къде точно  е харчел наследството си. «Вишински, както и цялата партия  – казва споменатия  по-горе Орлов – е знаел отлично, че Раковски е харчел цялото си наследство за революцията. Той финансираше Румънската социалистическа партия, която сам е основал, както и нейния всекидневник, който той самия редактира. Освен всичко това, Раковски е поддържал финансово няколко революционни организации в различни страни, както и много революционери.»

                                                 -----------------------------------------------------

Как, читателю, би било по-правилно да наречем този терор:  обикновен сталинизъм или обикновен комунизъм?Днешната публично декларирана носталгия на КаГеБиста Путин към сталинизма навява само трагични видения за една отдавна смачкана страна, която отново зависи единствено от благоволението на един човек, но този път с помощта на двуглавия орел и нацистката свастика.