Комисията по досиетата разширява своя обсег на действие

Председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов възнамерява да предложи промяна на закона, по който се извършва разсекретяването на архивите на Държавна сигурност – закон, който бе гласуван по време на мандата на тройната коалиция и по проект на Касим Дал, депутат от ДПС. Предложението е за принадлежност към ДС да се проверяват публичните фигури от 1990 г. насам, а не от 2006 г., както е според текстовете на настоящия закон.

Предложението е повече от сериозно – въпреки че най-висшите представители на публичната власт – като депутати и министри например, и според досегашния регламент подлежаха на проверка за целия период на прехода. Извън вниманието на комисията обаче оставаха една доста голяма група от публични фигури – тези, които са били журналисти, собственици на медии, синдикалисти, банкери и прочее – в периода преди 2006 г. Поправка в този дух впрочем бе внесена в последните дни от мандата на предишния парламент, подписана от 22 депутати от различни парламентарни групи – без нито един подпис на депутат от БСП, разбира се – но така и не остана време да бъде разгледана.

Не е ясно по каква логика законодателите са въвели абсурдното ограничение в компетенциите на комисията от 2006 г. насам – сиреч от влизането на закона в сила. След като е очевидно, че намесата на ДС в публичния живот, в сферите на политическото и в менажирането на медиите е било най-силно и с най-решаващи последици именно в първите години на прехода. Не че след това присъствието на ДС изчезва – не, то е налице и сега. Само че се атомизира, разроява се, фигурите на ДС постепенно се емонципират от пряката си политическа обвързаност и се ангажират с обслужване на различни корпоративни интереси.

Което е и логично – тъй като и целта на самия тъй наречен “преход от тоталитаризъм към демокрация”, според разработвания от КГБ още в началото на 80-те години сценарий, предполага не запазване на политическия монопол, а трансформеране на политическата власт на икономическа основа. В този сценарий задачите на кадрите от ДС имат центробежен характер и усилията им са насочени в три основни направления. От една страна те трябва да създадат структурите на новия икономически елит – разните корпорации и групировки. От друга – да запазят, култувират и трансформират плашещите фактори, които да подържат страховите комплекси у хората и да не позволяват възникването на гражданско общество. След формалното “закриване” на ДС като основен репресивен орган на комунистическата държава ролята на такъв компенсаторен плашещ фактор играят мутрите, организираната престъпност, силовото застраховане и цял ред още подобни явления. И от трета страна: кадрите на ДС трябва да манипулират масовото съзнание; систематически да подриват основните морални и културни ценности; да налагат културата на перманентния скандал, който под лозунга “Всички са маскари!” вижда в политическото единствено зрелище; да създадат и поддържат чалга-културата, която създава манталитетни уроди и подменя традиционните ценности с наглостта, простащината и правото на силния; да култивират липсата на памет и амнезията като устойчива обществена характеристика.

Това са трите основни направления, в които работят кадрите на ДС. Има, разбира се, и други, не по-малко съществени: като корумпирането на правосъдната система; овладяването на позиции в банковите институции; разработването на сценарии за институционално противопоставяне и разпад – тъй като разпадът на държавността е насъщен в един доста продължителен “мътен” период, свързан с първоначалното натрупване на капитала от страна на представителите и подставените лица на бившата партокрация и нейното подрастващо поколение; проникването и овладаването на позиции в спонтанно възникващите опозиционни на комунистическата каста партии и организации; политическото моделиране, свързано с производство на подставени политически субекти и прочее. Всички те играят важна рола в правенето на фасадна демокрация, която да осигури нов – и по-добър живот за старите властници и техните потомци. Но основните направления са първите три – всичко останало осигурява необходимата среда и поддържа логистически тяхната реализация.

Предложението на Евтим Костадинов засяга много пряко третото основно направление на ДС в периода на посткомунизма – манипулирането на общественото съзнание. Вероятно до него се е стигнало при очевидната нонсенсува ситуация, в която се намира самата комисия, която в момента работи по разсекретяването на досиетата на водещите журналисти в печатните медии. Неговото предложение е стъпка в правилната посока – няма как обаче да не отбележим, че кърпенето и поправянето на стария закон няма да реши проблема.

Той би могъл да бъде решен само по един начин – с пълно и окончателно разсекретяване на всички документи на ДС и осигуряване на свободен достъп до тях на всички желаещи. Като под това се разбира гласност не само за агентите, но и за техните вербовчици – както и за методите, които са били използвани – сиреч за нормативните документи и секретните актове на самата Държавна сигурност.

Това, разбира се, е огромна задача, която не е по силите на една комисия. С това би трябвало да се занимава специална държавна институция – примерно Институт за национална памет, със съответния сериозен щат и бюджет. Впрочем такива институции има във всички страни от бившия източен блок – с изключение на Албания и България.

Ако не се лъжа, публично изразената от сегашния премиер позиция беше за пълно разсекретяване на всички досиета. Мисля, че вече е време да докаже, че тези думи, изречени дни след като беше избран, са били сериозни намерения, а не само куха популистка реторика.