ВСИЧКИ ПЪТИЩА ВОДЯТ КЪМ ЕКСТРЕМИЗЪМ

Николай Флоров

Много често ще чуете някой да казва: «Нашият народ е кротък, такива работи тук не стават! Ние сме свикнали на «Преклонената главичка сабя не я сече.»

Вярно е. Единственият случай когато някой се опълчи срещу едно десарско величие беше Енимехмедов, който най-красноречиво показа какво искат да направят всички, но не смеят, а именно да натиснат спусъка срещу главата на комунистическо ченге.

Енимехмедов обаче е турчин и като такъв той принадлежи към империята, която е направила този народ кротък и затова той е първия. За него не важи максимата «Преклонената главичка сабя не я сече» - той не е учен на това.

След империята обаче идва комунизма и никоя, ама никоя друга чума, не е унищожавала така поголовно духа на нацията – без да споменаваме труповете. Османците имат много предимства, с които да се фукат пред комунизма – те поне никога не са посегнали на земята на българите, живели са от техните данъци и криво-лево са бутали живота в неговите примитивни граници да върви.

Диарбекир е бил рай в сравнение с Белене и другите комунистически месомелачки. Българският чорбаджилък се е замогнал преди всичко от далаверите и занаятите си в Истамбул и никой не го е спирал да праща децата си да учат в Европа.

Иска се комунизъм – чист, долнопробен комунизъм, да загради цялата страна в телени мрежи с електронно наблюдение и да я превърне в образцов концлагер, от който пиле не може да прехвръкне.

Днес всички тия приказки са клишета – това са известни истини на всички. И все пак и днес този същият комунизъм ви гледа навсякъде с опулените си очи като на октопод и докато ви гледа с двете ръце бърка в джоба ви и казва: «Ако не ви харесва – емигрирайте!».

Какво е екстремизъм? Това е отделен индивид или група, които не приемат статуквото и решават да вземат контрол върху съдбата си с всички възможни средства, включително оръжие и насилие. Просто и ясно. Такива никой не може да спре, но дори и да може, обикновено е късно.

Тъпотата на сегашната комунистическа власт се състои в нейния партиен егоцентризъм, напълно несвързан с живота на хората. Нито една от властващите партии не е нищо друго, освен умиращ политически труп, неспособен да поддържа живота.

Дори и «Преклонената главичка сабя не я сече» има своя предел. От там нататък започва насилието и никой не знае къде е линията.