Докога нулев (и даже обратен) ефект от промените в правосъдието

Завчера Варненският апелативен съд потвърди две присъди за отвличане, издадени през февруари от Добричкия окръжен съд - 6 години и 11 месеца за Тимур К. и 4 години и 6 месеца за Петър П. Една "малка" подробност заслужава внимание: първоинстанционният съд беше издал още една присъда - 6 години и 5 месеца за Дончо Славов... Но да караме поред. На 6 януари 2006 г. пред дома му в Добрич е отвлечен от трима маскирани 24-годишният Иван Иванов, син на добричкия бизнесмен Йордан Иванов. Няколко дни по-късно похитителите искат 500 хил. евро откуп от бащата. През 2007 г. двама близки до бандата проговарят и полицията влиза в дирите на похитителите, които са екстрадирани от Германия със съдействието на Интерпол. Така се стига до присъдите през февруари, потвърдени завчера.

Случаят заслужава специално внимание, защото е единственият, в който са осъдени ефективно похитители за отвличане срещу поискан такъв мащабен откуп. Само че като се върнем на "малката" подробност около Дончо Славов, сюжетът поема в опасна посока: докато чака да влезе в сила присъдата му, една сутрин през юни той е застрелян, докато спи. А като припомним и публичните му закани, че знаел отговорите на всички въпроси, но няма да проговори, ако наказанието му остане същото на втората инстанция, можем да заключим без съмнение: Славов е ликвидиран именно за да не проговори. Що се отнася до втората "подробност" на този случай, тя стъпква всичко онова, което полицията и съдебната власт отчитат като свършено по това отвличане: от отвлечения Иван Иванов и до днес няма ни вест, ни кост! Подсъдимите признават вината си (че го отвлекли), срещу което получават присъда под минимума. И твърдят, че го предали на някакъв непознат. И дотук.

Случаят заслужава специално внимание, защото хем има финал, хем в него се оглеждат всички

пороци по цялата верига на "системата"

от която се очаква да въздава справедливост. Некадърност на полицията (или зависимост); безотговорност на прокуратурата, която с лека ръка се споразумява с обвиняеми за едно от най-опасните престъпления, за да отхвърли от плещите си още едно дело; безхаберие на съда, който потвърждава споразумението с подсъдими, чиято жертва е още в неизвестност. (В интерес на истината, необходима е промяна в НПК, за да може съдът свободно да преценява във всеки конкретен случай дали да узакони споразумението, или да го отхвърли. Както е необходимо и въвеждането на имунитета за заподозрян, готов да сътрудничи за пълно разкриване на престъплението).

Колкото до полицията - правомощия да, но

закъде без професионализъм, с корупция и зависимости?

В кулоарите на Добричкия съд през февруари журналисти и граждани се питаха риторично в коя европейска (да не говорим за САЩ) държава полиция и прокуратура ще вдигнат ръце пред обвиняеми за отвличане, които последни са контактували с отвлечения, от който трета година няма следа. Как полицията смее да си пише червени точки за разкрит случай при неоткрита жертва. Как въобще им минава през ума на "компетентните органи" да влязат в договорки с обвиняеми, от които би трябвало да дойде отговорът за съдбата на отвлечения...

Как ли? Ами нали новият НПК, който приехме преди три години, за да влезе България в Европейския съюз, предвиди ред процедури за "облекчаване" и "ускоряване" на процеса. Делата не се ускориха, защото останаха почти непокътнати възможностите за отлагане заради отсъствия на адвокати и болнични листове на подсъдими, които по същото време се разхождаха и даже безчинстваха по улиците, сривайки и последните остатъци обществено доверие в правосъдието. Делата не се ускориха, затова пък мнозина публично известни

босове на подземния свят се спасиха

от адекватни наказания, възползвайки се от механичното прилагане на споразумението с прокуратурата и на т.нар. съкратено съдебно следствие.

Но как в други европейски страни тези процедури дават обществено приемливи резултати, а тук не? Ами очевидно там от полицията не тече информация към престъпния свят (или поне течът не остава безнаказан), а към прокурора текат неопровержими доказателства, които не позволяват споразумяване за престъпления с най-голяма обществена опасност.

Полицията се нуждае от правомощия за събиране на доказателства и са прави в МВР да настояват за валидност и на онези сведения от специалните разузнавателни средства, когато насочват и към други престъпления, не само към упоменатите в разрешението на съда. Но за да има резултат, паралелно с (и по-скоро преди) правомощията МВР се нуждае от изчистване. И най-вече от изчистване на подозренията за политическа зависимост на действията й.

Наскоро след неуспешната акция на МВР за залавяне на похитителите на бизнесмена Киро Киров през април (бандитите бяха наблюдавани от полицията и изпуснати, докато синът на Киров предаваше откупа на магистрала "Тракия"), тогавашният генерален комисар на МВР Павлин Димитров каза с въздишка и доста предпазливо пред репортер на "Дневник": "А има държави, в които полицаи могат да свидетелстват пред съда..." Ами явно онази полиция се ползва с висок престиж както пред обществото, така и пред съда. Като знаем какво представляват по времето на българския преход не редовите полицаи, а техни висши началници (още е пресен примерът с бившия зам.-началник на ГДБОП, който си хортуваше с обектите на спецоперациите на собствената му служба, покровителстван от политическото ръководство на МВР), можем да си обясним свенливостта, с която споделя мечтите си бившият генерален комисар и сегашен заместник-министър на МВР. Очевидно за най-тежките престъпления службите на МВР

имат информация, която не могат да употребят

Оттук идат въздишките. И нищожните присъди за похитители, чиито жертви се водят безследно изчезнали. Промяната няма да дойде само със законодателни поправки, а с тотално изчистване на службите на МВР на всички нива дори от онези, за които има само съмнение за обвързаност с престъпни кръгове или политическа зависимост. Иначе ефектът от всякакви промени ще си остава все нулев. И даже обратен, ако съдим по лекотата, с която се спасяват от справедливи присъди не само крадци на български и европейски пари, но и похитители на хора.

От: http://dnevnik.bg/