АКАДЕМИКЪТ И ИСТОРИЯТА

В. „Преса” от 07.11 т.г. публикува статията „Студентите и историята” от известния наш историк – акад. Георги Марков, по повод нашумелите в медиите през последните дни протести на студентите срещу правителството Орешарски. Несъмнено интересно е да се запознаем със  съветите, които отправя към студентите един историк от елита на науката.

Академикът започва с възражения срещу термините „окупация” и „окупатори”, които го навеждали на тъжни мисли, най-малкото защото след окупацията следвало освобождение. По принцип е прав, но не и за най-новата ни история (след 09.09.1944 г.), която се оказа принципно различна от новата (1878 – 1944 г.). Защото след като си отиде Червената армия през 1947 г., не последва освобождение. Каквото не последва и след 10.11.1989 г., когато дойде фасадната, но не и истинската демокрация, а зависимостта на обществото от БКП бе трансформирана в зависимост от подвластната и червена мафия и генерираната от нея престъпност.

Академикът съветва протестиращите студенти да се откажат от политическите си искания, „защото иначе се оставят да бъдат употребени от разни заинтересовани политически сили”.

Студентите като пълнолетни граждани имат своите граждански права, а като протестиращи студенти и своите пределно ясни политически искания, при което досега не са позволили на нито една политическа сила да ги употреби. Така че опасенията на Академика, засега поне, не се оправдават. Ако обаче някоя политическа сила подкрепи протестите, от това студентите само ще спечелят.

Не се оправдават и съжаленията му, че студентите „не искат да разберат, че няма как да се повтори историята отпреди 24 години”.

Опазил ни Бог, такова повторение не искат не само студентите, но и никой нормален българин!

Академикът недвусмислено съветва ръководството на Софийския университет, че и полицията, за по-твърди мерки спрямо „незаконните действия на улицата” и „окупацията”, поради отказът им от силови действия, което правело протестиращите все по-дръзки. Обвинява и медиите с „обилното отразяване на всеки ден от подвизите на тези млади герои.....които искат морал в политиката, без да знаят откъде ще внесат морални политици”.

Тук ще съкратя наложителният коментар, за да изразя удивлението си от редкия парадокс – учен да обвинява в мекушавост медиите, ръководството на Софийския университет и даже полицията. Добре поне, че не е повторил думите на вече станалия печално известен проф. Стати Статев, с думите си: „Като не ви харесва в България – емигрирайте!”, с които вероятно без да иска е разкрил една от основните цели на правителството Орешарски, и една от причините да се е вкопчило със зъби и нокти за властта.

В заключение Академикът дава един дълбоко поучителен пример от новата ни история – освиркването на княз Фердинанд от студентите през 1907 г., заради което той затваря Софийския университет за шест месеца и нарежда уволнението на всички професори, доценти и лектори. „Причината за тези негови действия – назидателно напомня Академикът – е една: те отговарят не само за обучението, но и за възпитанието на своите питомци”.

Съжалявам, но ще си позволя и тук да оспоря становището на другаря Академик, като му припомня някои общоизвестни факти. Като например тези, че Фердинанд толерирал лицемерите, кариеристите и блюдолизците и развращавал политическия и военния елит на България на принципа „разделяй и владей!”, с което на практика си осигурил неограничена власт и права. Очевидно и тогава този безсрамен монарх и корумпиран управленски елит са възмущавали студентите, които единствени (без мамините щерки и синчета между тях, както е и сега) са протестирали, водени от непокварения си патриотизъм и чувство за морал и справедливост. Но нямало истинско правителство и политици (както е и сега), които да ги чуят и да обуздаят самозабравилия се самодържец. Поради което само за пет години – 1913 – 18 г., той успява да предизвика две национални катастрофи, с които причинил неизчислими жертви, загуби и страдания на българския народ. Тъкмо защото никой не разбрал и не подкрепил студентите през 1907 г.

За щастие, сега между псевдоучените има и истински учени – при това не само учители, но и възпитатели. Които правилно оценяват студентските протести и даже ги оглавяват. Ще посоча само един – проф. Витан Стефанов, заради проникновенната му статия „Студентският протест – семинар по гражданска култура”, с която дава на студентите си пример за гражданска смелост и доблест (в сайта „Свободата днес и тук”, рубрика „Позиция”).

Горещо я препоръчвам на другаря Академик – за ориентация в най-новата ни история, която се твори пред очите му.