Весела Пашева От този призив на „Ранобудните студенти”, прочетен някъде из сайтовете, боли. Много боли. Той предизвиква неумолимия въпрос, как стана така, че децата ни трябва да ни събудят, да ни покажат, че така повече не може!
Какво точно повече не може така? Този въпрос в голяма степен се съдържа в статията на Николай Слатински в Дневник „Случаят „Бисеров” – има ли още държава България?”. Аз лично бих отговорила на въпроса в статията – има такава държава. Имаме олигархична държава. Всички характеристики в статията от рода „нямаме” – МВР, ДАНС, опозиция, главен прокурор, президент (а аз бих добавила и други институции, като Парламент, Висш съдебен съвет, Правителство) са всъщност типичните институции на една олигархична държава. Това, което г-н Слатински всъщност пита, е „Имаме ли правова демократична държава?”. Е, нямаме!
Има страшно много причини за това, че живеем в такава държава. Разбира се, основната е, че ние, възрастните, позволихме това да стане. Ние не оценихме много фактори, измежду които бих отбелязала неизменната роля на Държавна сигурност във всичките тези 24 години и пак по тази причина – липсата на свободни медии. Медии, които в тези години изиграха огромна роля за манипулирането и опростачването на хората. Те не съдействаха, а всячески спъваха развитието на истинско гражданско общество. Общество от граждани, осъзнали своите права, но осъзнали и своите отговорности. Затова и хората бяха готови да чакат своя „месия” – било то Сакскобурготски, дето ще ги оправи за 800 дни, или Борисов, който със „силна ръка” ще въдвори справедливост. За БСП, със социалната справедливост, въздадена от олигарси,пък изобщо не ми се говори.
Упрекват младите хора, че не са протестирали срещу многото глупости, които натвори правителството на Борисов. Има обаче един закон на диалектиката, който гласи, че количествените натрупвания водят към качествени изменения. Аз поне не знам да е отхвърлен. Не всички сме мълчали срещу управлението на ГЕРБ. Но сегашният нагъл цинизъм на управлението на новата тройна коалиция премина всички граници на търпимост. Аз не знам още какво трябва да се случи, за да подадат оставка. Гражданска война ли искат? Кому са обещавали да устискат и докога?
Друг упрек към протестиращите е, че са малцинство от хората в страната. Социологически проучвания показват обаче, че болшиството хора ги подкрепят. И освен това, в страна като България, истински осъзнатите граждани (а не поданици), не може да са болшинство. На тях обаче ще се дължи промяната към истинска правова държава, от която всички, освен олигарсите, имат нужда.
Сега точно като граждани на тази страна се появиха студентите. Не всички от тях, и това е нормално. Тези, които протестират, не искат да емигрират. Искат да се развиват в Родината си, а с това, да развиват и нея.
А ние, възрастните, къде сме сега? Децата ни ли да спасяват държавата, която ние, техните родители, трябваше да им оставим просперираща? Не можахме. Нека поне сме с тях сега.
Благодаря ви, деца! Аз съм с вас!