Нещо много лошо се случва в България

Този пост трябваше отдавна да бъде написан, и щеше да отлежи още поради наложителността да се говори за продължаващите протести, ако не беше случката, на която станах свидетел неделя вечерта. И защото нищо от това, което се случва през последните месеци не може да бъде разглеждано отделно от другите случили се и неслучили се неща.

На метростанция "Сердика", към 19 часа ултраси с шалчета на ЦСКА изкараха на платформата с ритници момче, видимо съвсем обикновено, бутнаха го на земята и един от всичките започна да го налага с юмруци в лицето. Това се случваше пред момиче, може би приятелката му. Никой не се намеси, дори не посмях да снимам, тъй като ме беше страх, много страх. Продължих към тунела за Линия 2, където се подсмихваха 3-ма полицаи, които така и май не забелязаха, че нещо се случва.

Фрустрацията ми беше в пъти по-голяма, тъй като тъкмо се прибирах от парк-хотел "Москва", където огромен брой полиция току-що беше упражнила груб натиск над 50-ина протестиращи. Количеството им не отговаряше нито на броя, нито на поведението на събралите се, а още по малко на официалния статус на пазеното лице – Сергей Станишев, обикновен депутат.

Този случай, макар и не продиктуван от ксенофобски, хомофобски, националистически или други подбуди, е част от серията изключително тежки престъпления, извършени от началото на ескалиращата истерия "с бежанците" и е поредното доказателството, че спасение няма за никого, веднъж след като духът е изпуснат от бутилката, а отговорните за сигурността на гражданите се занимават с всичко друго, само не и с отговорностите си по конституция, закон, длъжностна характеристика и базов морал.

Какво може да се нахвърля най-общо:

1. Липсва върховенство на закона, както и консенсус да се прилага изобщо съществуващото законодателство по отношение на регистрацията и съществуването на партии, престъпления от омраза, реч на омраза, нарушаване на конституцията, нарушаване на гражданския мир, престъпления против личността и други. Забранена или поне санкционирана партия, включително "Атака", ВМРО, БНС, НФСБ и пр. няма. В момента предстои регистрацията на субект, наречен Българска националистическа партия, включваща БНС, скинарски групи и "Кръв и чест", добре познати на полицията. Дали това ще предизвика ответна реакция предстои да видим.

Престъпления от омраза, включително и реч на омраза - показателно е колко изобщо осъдени има по член 162 в България. Аз знам за един-единствен случай. За сметка на това съм била свидетел и участник в абсолютни подигравки както със закона, така и с потърпевшите лица.

3 скорошни случая:

- Юли Москов и "Вестник 7″, "чернилки" на първа страница. Сигналът е прекратен, тъй като "желанието им е било да покажат хаоса във футболния клуб ЦСКА".

- Кеворк Кеворкян, статията му "Боклуци" и реч на омраза в национален ефир. Подадените сигнали от АЕЖ и Спас Спасов са прекратени, понеже "в хода на проверката не се установиха данни за извършено престъпление от общ характер".

- Калин Руменов, конкретно заради статията "Неблагодарни цигански расисти", въпреки че е написал още доста подобни. Подадохме сигнал до главния прокурор, след което аз и други подписали бяхме викани многократно на разпити. Лично аз бях викана 2 пъти, веднъж в СДВР, след това в 5-о РПУ, където ми бяха задавани въпроси от типа "от кой етнос сте, имате ли финансова изгода от защитата на малцинства, какво работите" и подобни. Предполага се, че гражданите са задължени да сигнализират за престъпления, а не стават престъпници, когато сигнализират. Уж. Впоследствие беше заведено дело срещу неизвестен извършител.

Междувременно Столичната община и кметовете разрешават всяка година провеждането на Луков марш, допускат се паралелни на прайда националистически шествия, излагащи на риск участници и граждани, погроми над джамията и какво ли още не.

Стигна се до нападения над хора, приличащи на чужденци, включително майки с деца, самоуправство и партрулиращи паравоенни милиции, за които са виновни колкото призоваващите за това, толкова и бездействащите власти.

Неофициално се говори, че има консенсус на много високо държавно ниво в България процентът на престъпления от омраза да е около 0.

2. Политическа полза – писала съм за ДС генезиса на националистическите субекти ОКЗНИ, ВМРО и "Атака" и прилежащото им ДПС в "Уродливите изчадия на българската политика". С 42-ото НС стана ясно за какво служи една подобна партия, след срамната квазикоалиция от националисти, социалисти и уж про-човешки права партия. Използването на етническата карта вече 24 години за политически инженеринг, отклоняване и разпръскване на гласове, пренареждане на политическото пространство и прокарване на политики и корупционни схеми чрез страх е едно от най-срамните неща на прехода, а резултатът – тъжната и бедна родна действителност.

Заиграването обаче може да доведе до много тежки последици – престъпления, терор, замяна на демокрацията с диктатура, излизане от ЕС и някаква форма на балкански путинизъм. Дали всичко това е случайно или не е въпрос, върху който си заслужава да се помисли.

Също така е интересно, че не беше внесен сигнал срещу "Атака" въпреки съучастието им в събитията, последвали раняването на Виктория Христова.

3. Използване за мръсни поръчки - криминални и политически. След 14 януари 2009 г. и най-вече след 14 юни 2013 година за всички стана пределно ясно, че групи ултраси или скинари могат лесно да бъдат използвани за подмяна и опорочаване на протести, всяване на терор и страх, сплашване, имитация на действия и така нататък. Шпицкоманди бяха използвани при атаката над Софийския универститет, а едни и същи познати лица могат да бъдат видени около Бареков, на контрапротестите и в мелетата от февруари. Такива групировки са използвани и от БСП, и от ГЕРБ, и от "Атака" и от ДПС – пряко или косвено.

За всички е пределно ясно, че тези лица са добре известни на полицията, а симбиозата полиция-управляващи-банди е още един симптом, че държавност липсва, подменена от диктуван от някакво задкулисие престъпен ред. Също така е пределно ясно, че има много хора, за които законите не важат, а не важат ли за един, най-честно не важат за всички, това е простата логика на обикновения гражданин. И побоят в метрото показва точно това.

4. Медии – една голяма част от медиите, собственост на олигархично-политическото статукво, са съучастници в разпространението на реч на омраза, подклаждане на междуетнически конфликти, подстрекателство към престъпления и заплахи за гражданския мир. Освен ведомствената на "Атака" телевизия "Алфа" и СКАТ такива са и медиите от немедийния немонопол. Истерията, която бълват ежечасно, не е от вчера и освен че противоречи на законите на РБ, обслужва частните интереси на много малки групи хора. Това прави възможно думите на Магдалена Ташева да стигат до десетки хиляди хора, а резултатите да се измерват в черна статистика.

За мое огромно съжаление обаче извън тези хранещи се от омраза субекти медиите са пълни с крайно неадекватни хора, които оправдават с някаква непонятна им като същност "свобода на словото" словото на омразата, а заради криворазбран плурализъм винаги вкарват втора гледна точка, пък била и тя "мангалите не са хора, а друга порода, затова не трябва да живеят". Което си е легитимна гледна точка само за масов убиец. Липсва каквото и да е било познаване на история, политика, демокрация, липсва мисъл и аналитичност и най-вече базисно разбиране за добро и зло. И понеже стандартите на гледащите, управляващите и регулаторните органи също са паднали толкова ниско, така наречената "обективност" минава за професионализъм, а рейтингите са оправдание дори за чуждестранните собственици.

Доста хора сигнализират от години, но за съжаление, понеже представляват малцинства или непопулярни каузи, не получаваха широка обществена подкрепа, а проблемите се замитаха под килима, докато ситуацията излезе извън контрол. Както каза Генка Шикерова още преди 4 години и половина по повод скандалното поведение на Боян Расате в "Нова": "Още повече че "скандалът" очевидно е само във Вашите глави."

За съжаление все още много обществени фигури смятат, че скандалите са само в главите ни, а "бежанците са канибали" – обективна информация.

5. Бежанците – тази тема си заслужава да се разглежда отделно, тъй като ескалира удобно заедно със завръщането на протестите в началото на есента. Раздухването на истерията, кампанията по всяване на страх и ужас, странната неадекватност на властите, насаждането на усещане за безпомощност и нежеланието за бърза реакция не изглежда случайно, особено на фона на нестихващите протести. Най-лесно е да намериш външен враг, останалото ще го свършат платените и  неадекватните. Но е много, много позорна употребата на нещастието на голяма група хора.

Всичко описано са само малки щрихи от общата картина. Страхът, вместо да намалява откакто сме в ЕС, расте, а да си различен е все по-трудно. Нито различните хора, нито обикновените граждани се чувстват защитени от престъпления – от битов, хулигански или омразен характер. И докато се четат политически декларации на фона на гордостта ни, "че сме спасили евреите", приличащи на бежанци и педали ще бъдат бити и убивани, женски чернилки ще бъдат намушквани и винаги извършителят ще е просто някакъв хулиган. Ще порасне, пък ще му мине. Ако не му мине, ще го направим депутат. А политическият инженеринг, схемите и заиграването с опасни теми поставят пред риск не само нас като личности, но и бъдещето на държавата като демократична република.

Обичам да приключвам с нещо оптимистично от сорта на "заедно можем да поправим счупеното", но последните дни не се чувствам така. А какво ще се случи, предстои да видим.