Нелепите обвинения срещу ранобудните студенти

Проф Георги Фотев. Снимка: БГНЕС (архив)

Ще мине време и днешните студенти няма да са повече студенти. Ще бъдат някогашни студенти. Били са съ-студенти на ранобудните студенти. И споменът, че не са били ранобудни ще им навява тъга. Някъде си се спотайвал. Подло си предавал самия себе си. Страх те е възпирал. А е казано, че страхът е най-големият порок (Булгаков). Страхът не е просто един от човешките пороци. Страхът е най-големият порок и е в основата на абсолютно всички човешки пороци. Ще си спомнят в самота, че нещо ги е възпирало да са ранобудни студенти. Миналото е минало. Екзистенциалното време е необратимо. Не мога по друг начин да изразя съчувствие към всички ония студенти днес, които по някакви причини не са ранобудни.

Гледайте лицата на ранобудните студенти. Още древните са казвали, че лицето е огледало на душата. Техните лица са озарени от приветливост. Всяко едно лице от ранобудните студенти е приветливо. И си спомням за йерархията на човешките добродетели, която прави Джейн Остин. Тя поставя най-високо приветливостта. Ако приветливостта води един човек от плът и кръв, вярвайте и очаквайте от него и други човешки добродетели, добри мисли, постъпки и дела. 

Ранобудните студенти вече изявиха още една своя добродетел. Това е последователността. Тази човешка добродетел Джейн Остин поставя след приветливостта. Последователността е активното отнасяне към измамния свят. Без последователност няма характер и постижение. Ранобудните студенти ни призовават да променим този свят, който е станал непоносим. Живот без достойнство е празен от смисъл.

Не сме чули нищо смислено от противниците на ранобудните студенти. Противниците са речовити. Прикритите или явни смъртни врагове на ранобудните студенти нямат нито един смислен аргумент. Те са политически наглеци, мазни журналисти, публицисти-манипулатори, някакви смотани университетски преподаватели, и, моля за извинение, набедени професори. Гражданското неподчинение, което е по дефиниция нарушение на закон (в случая окупацията на Университета) е съвършено легитимна форма на протест в демократичната и правова държава. За това вече писах.

Нелеп е аргументът на “комисарите на подмяната” и представителите на управляващата клика, че ранобудните студенти са нищожно малцинство в сравнение с десетките хиляди студенти. Били нарушени правата на граждански спящите или намиращите в полудрямка студенти. Ранобудните студенти са днес най-отговорните членове на обществото. Те изстрадват историческа отговорност за съдбините на клетата ни родина, която стана за посмешище. Ранобудните студенти измиват срама от челото.

Нелеп е аргументът на управляващите и на техните “комисари”, че ранобудните студенти са били купени. Това са старите и мръсни комунистически номера. И Никола Петков, и Трайчо Костов, и безброй други жертви на мракобесния комунистически режим са обвинявани на първо място, че са купени с долари от империалистите и пр. Нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили. Поне да имаха малко повече въображение.

Нелепо е втръсналото повтаряне, че опозиционни партии щели да яхнат или вече яхнали ранобудните студенти. Горките ранобудни студенти! Митичното яхване им е особено досадно и отвратително. Искат да им кажат, че са глупави и не знаят какво правят.

Нелепостта на обвиненията срещу ранобудните студенти е бездънна. Тя събужда у нас трагичното чувство на хората и народите за живота. Но ранобудните студенти са превъзмогнали трагичното чувство за живота, за което говори Мигел де Унамуно. Ранобудните студенти повярваха в това, което вече изглежда невъзможно, но така са се извършвали повратите в историята на обществото и на човечеството.

Изборът днес е или-или.

Друго няма.

Това казват ранобудните студенти.