КОМУНИЗЪМ И ИНТЕЛЕКТ

Винаги е било любопитно, когато някой от БСП прояви особени усилия да ни убеди, че мисли. За такива Радой Ралин е натопил във вода един налъм, завещан на бъдещите поколения българи, които трябва да дочакат деня, когато той ще цъфне.

София мисли, следователно тя е опасна за социализма на Станишев. Той знае - София ще го свали от власт и затова истинската централа на БСП е в Столипиново. Затова пък лепенето на етикети очертава прекрасно интелектуалния капацитет на партията: на София той е лепнал етикета «София не е България.»

Процесът с лепенето на етикети е дълъг и започва от  другаря Ленин, за когото левичарството  е детската болест на комунизма. Останалите «болести» може да са ревизионизъм, селяните са с дребно-буржоазно съзнание, а мужиците страдат от «обломовщина», тоест спят през цялото време, което той ще промени... За Сталин пък враговете му са всички «троцкисти», а социал-демократите – «социал-фашисти».

Българските социалисти са много добри в това направление, тоест да лепят етикети. С такива етикети те пращаха хората в концлагери: декаденти, подражатели на западната култура, реакционери, хулигани, буржоазни отрепки, антиобществени елементи, кулаци, народни изедници, експлоататори,  врагове на народа, буржоазни паразити, гадове...  Та ето сега и другарят Кутев излезе с нов, философски тежък, етикет – «тежък десен болшевизъм», явно има и «ляв тежък болшевизъм». Човек би бил затруднен да разбере в тоя соц-речник какво означава да си просто «социалист», ако шефа на ПЕС Станишев не подскачаше като мексиканско бобче да доказва, че за вярата му няма бронебойни патрони открити.

Ето така дойдохме до главната тема на статията - руската еврейка Алиса Зиновиевна Розенбаум. Тя е една от оная изключителна шепа късметлии, която в 1925 заминава от Русия и никога не се обръща назад. В оная паметна година, когато болшевиките открехват за малко вратата,  се измъква и по-голямата част от руския интелектуален елит, вече излекуван завинаги от революционната си романтика.

Коя е Алиса Зиновиевна? В Америка тя е Ейн Ранд, писател, сценарист, философ. Книгите й и досега се издават и четат в големи тиражи. Издава няколко списания и колекции есета. Известна е особено много с нейните мисли за социализма. Ето някои от тях.

«Социализъм е доктрината, според която човек сам за себе си няма право да съществува, и че живота и работата му не са негова собственост, а на обществото, че единственото обяснение за самото му съществуване е служба на обществото и че това общество може да го изрита от себе си в името на каквото му хрумне колективно добро.»

----------------

«Основна характеристика на социализма е че индивида е лишен от право на собственост; при социализма правото на собственост, което означава правото да разполагаш с нея, е прехвърлено върху обществото, тоест то е колективно, като производството и разпределението на благата се контролира от държавата, с други думи от правителството.

Социализмът може да бъде установен чрез сила, както в СССР, или чрез гласуване, както в нацистка Германия. Степента на социализация може да е тотална, както в Русия, или частична, както в Англия. Теоретически разликите са минимални, практически е само въпрос на време. В основата си принципът е един и същ.

Целите на социализма са: елиминирането на бедността, постигането на всестранно благополучие, прогрес, мир и братство между хората. Резултатите са ужасен провал. Вместо благополучие социализмът затъна в икономичсеска парализа и срив във всяка страна, която го е опитала. Размерът на тази трагедия е пропорционален на степента на социализация. Последствията са различни за отделните страни.»

----------------

«При социализма няма разлика между принципите, политиката и практическите резултати от тези на всяка историческа и праисторическа тирания. Социализмът е просто  абсолютна демократична монархия, тоест абсолютистка система но без даден от бога монарх, открита за завземане на властта от който и да е драпач, опортюнист, авантюрист, демагог или гангстер.

Когато става дума за социализъм, не си правете илюзии относно природата му.  Човешки права не може да има без право на собственост. Тъй като материалните блага се произвеждат от ума и усилията на отделния индивид, чрез които той поддържа живота, ако производителя не притежава продукта на своите усилия, той не притежава и живота си. Да се премахне правото на собственост означава да се превърне  самия човек в собственост на държавата. Който притежава «правото»  да «преразпределя» произведените от други блага, фактически притежава «правото» да разполага с човека като с роб.»

----------------

«Ако погледнем кошмара и отчаяните усилия на стотици хиляди хора да избягат от социалистическите страни в Европа през граници с бодлива тел и картечници, никой повече не би повярвал, че социализма във всичките му разновидности се ръководи от доброжелателност или от желание да постигне благополучие. Социализмът не е идеология на хората. Той е създаден и контролиран от интелектуалците, от техните маркови кули право в кървавите полета на истинската им власт, където те се сливат с техните съюзници и убийци – гангстерите.»

---------------

«Нацистите защитаваха политиката си, а страната не се възпротиви и прие нацистките идеи. «Отделни егоистични индивиди може да не са доволни – казваха нацистите – но това, което ние установихме в Германия, е идеалната система – СОЦИАЛИЗЪМ». Според логиката на нацистите този термин не е ограничен само в икономическите теории и може да бъде разбран много по-дълбоко. «Социализъм» за нацистите е идеята за колективност и нейното олицетворение – държавността във всички аспекти на живота, включително икономиката.

«Да си социалист – казва Гьобелс – означава индивида да бъде подчинен на колектива».Той знае, тъй като заедно с Хитлер прилежно е изучавал тия идеи на интелектуалците от 19-ти век. По този начин нацизма превърна в практика това, което проповядваше в Германия и извън нея. Никой не може да отрече, че те не пожертваха достатъчно индивиди, както и в Русия.»