Силата и успехът на протеста

Авторът е активен участник в гражданските протести и инициатор на акциите "Чисти ръце" и за референдум за отстраняване на кадри на ДС от възлови постове:

Безспорно най-големият успех на протеста е, че политизира българското общество наново след години на апатия. Безапелативната сила на протеста е, че се превърна в процес, развиващ други процеси. На мястото на апатията се появи политическа чувствителност, чувствителността се превръща в размисъл, размисълът - във визия, визията - в политическо поведение.

Най-кристалният пример, който показва тези процеси, е фразата не един от студентите, окупирали Ректората, участник в протестите от тяхното начало - Ивайло Динев:

На нас не ни пука за политиците, на които не им пука за нас

В това късичко изречение е концентрирана цялата сложност на процесите, които се създадоха. Тя е в ултиматума за цялостна промяна на политическата среда в България.

Как се стигна дотук? Каква беше еволюцията на посланията, които формулираха протестриращите?

В началото протестът бе забавен. Единственото оръжие беше цветното въображение на протестиращите, примесено с доза увереност за успех по мирен път. Малко театралност, щипка политическа сатира, драма и комедия в едно, неща без които политическото е немислимо в най-развитите демокрации като Англия например, където за премиер не става човек без чувство за хумор. Всеки си каза: Ха, в България нещата могат да се правят по цивилизования начин. Но, не! Управляващите решиха, че щом протестът е културен и творчески, няма опасност за тях и рано или късно вълната на недоволството ще се спихне. Решиха, че щом е креативен и творчески ще приключи, както и най-големите представления приключват след предизвикания емоционален катарзис.

Това, което управляващите не прецениха е, че дългият времеви хоризонт

ще даде на протестиращите нужната инерция да формулират дългосрочна визия

Управляващите не прозряха, че за разлика от бързите и насилствени метежи, които нямат време да формулират дългосрочна визия, а само краткосрочни искания, дългите протести формулират цялостна представа за проблемите и тяхното разрешаване. Стана така че, дългият ненасилствен протест наново ограмоти обществото политически, тъй като ограмотяването е ненасилствен процес. А от това някой политици се страхуват най-много. Страхуват се от политическото ограмотяване, което по естествен път заплашва статуквото.

Ограмотяването заплашва статуквото по естествен път тъй като включва гражданите в широчината и дължината на политическите процеси и формулира нагласа, че политическият успех се основава преди всичко на волята и участието на гражданите.

Това, без което не може процесът, обаче е визията.

Силата на този дълъг протест е именно във формулирането на дългосрочна

визия за бъдещето на България, такава каквато искат да я видят гражданите, през очите на протестиращите

което си е нова национална доктрина. С фразата ''на нас не ни пука за политиците, на които не им пука за нас'', всъщност безапелативно се заявява, че ако политиците искат да се включат в тази доктрина за бъдещето, трябва да се впишат във визията. Ако на политиците не им пука за нас, е нормално да не им вярваме и доверието към институциите да е под всякакъв критичен минимум. Следователно част от визията, която се очертава в момента и на която се основава тази неписана национална доктрина, е, че на политиците трябва да се вярва. За да им се вярва, трябва да има прозрачност. Това е в основата на тази най-прясна национална доктрина, която този протест формулира. Доктрина, основана на Доверие и Прозрачност.  

В момента протестиращите са на път да формулират и пътна карта как тази визия да се реализира. Разбира се спонтанността на подобни протести не очертава бъдещето категорично и в детайли, както ги формулира планът "Орешарски" например, в обещания и напудрени фрази. Спонтанността на протеста пише пътната карта в движение. 

Така

протестът се превърна от искане за оставка в разговор за бъдещето

Първият сигнал затова беше искането за т.нар. операция "Чисти ръце". С нея протестиращите поискаха пълна ревизия на прехода и разследване на политическата класа и отделните политици за конфликт на интереси и източниците на тяхното благосъстояние. Друг сигнал в тази връзка е че протестиращите са готови да започнат подписка за референдум за отстраняване на бившата Държавна сигурност (ДС) от властта, което е една от болезнените теми на т.нар от протестиращите псевдопреход. Тоест протестиращите не предлагат просто визия за бъдещето,

но и визия за миналото, защото не може да има бъдеще, без минало

Без значение е дали протестиращите ще успеят да наложат операция ''Чисти ръце'' и референдум за отстраняване на кадри на ДС от възлови постове. Самият факт, че създадоха дебати по темата, е вече успех. В това е и силата на протеста, че успява да създаде дебати за политическия дневен ред в обществото и да включи в него гражданите, на широка основа, като ги политизира. Сила, основаваща се на факта, че за да твориш светла и национална национална доктрина за бъдещето трябва да си решиш проблемите от миналото, да си с чисти ръце.