ОТЧАЯНИЕ В ОТЧАЯНИЕТО

Дали  в отчаянието има скрита агресия? Може би. Въпросът е, че мъдрословията и поуките никак не ни  помагат. Нищо не се повтаря, животът не е цикъл и явно животът, свободата, словото трябва да бъдат пресни и тръпчиви,  а предизвикателствата не са “нищо ново под слънцето”, както рекъл оня библейски персонаж; и все пак – не ви ли прилича България на стара трошка, която колкото и да се ремонтира, резултата горе-долу е един същ?

Максимализмът у нас е колкото добро, толкова и лошо нещо: той ни бута в бездните на отчаянието, от което пък се налага да извличаме силата си. Далеч съм от мисълта за някакъв бой последен, за което тръби комунистическата есхатология, но вижте какво става у нас: изплуват нацистки нагласи, сякаш от нищото, дали обаче от нищото? Всичките тия популистки дрънканици за велики Българии в древността, световни личности с български корен, велики…

Огледайте се. Нищо велико няма наоколо. Напротив мизерстващи, застаряващи, озлобени, принизени до скотско съществуване българи – и навсякъде, завист и крамоли; тъпи, апатични, изюдени лица в автобусите, влаковете, гарите, магазините, класните стаи… отпечатъкът, дамгата върху лицата бележи западането на една уморена, потисната и отвратена нация, недоузряла нация. Окуражаването вече буди присмех, медиите ни гъмжат от пошли и безсмислени и дори глупави хора, същото е и в институциите, в болниците, пълни с умиращи, в затворите, където лежат кокошкари и въобще  цялата  резигнирала действителност  ни е обвила като сив пластелин; Европа се отдалечава от нас.

Политическите партии станаха за кашмер; бандити и тайни агенти, спортни галфони, певачки, стерви, езотерични мошеници, това ни е “елита”, който трябва да поведе страната, да я измъкне от лъжата и калта… Вярвате ли, че такива хора могат да променят какво и да е било, да реформират и да дадат от себе си каквото и да е било на полза роду? Не вярвате, също като мене. Децата ни не желаят да живеят в това нещо тук, да бъдат заложници на псовясали политици, алчни тарикати и корумпирани ченгета.

Дори говоренето като че ли изгуби смисъл. Срещу свестните е пусната преоблечената пропагандна партийна машина. Симулативната демокрация, която обитаваме, не може да се промени. Трябват нови лица, нови хора. Вместо това ни предлагат да пуснем глас за някакъв прероден проект? Да стиснем очи пак. Е, отиди за гъби тогава, дежурният кандидат за власт това ще ви каже… никакво уважение към избирателя, при това съчетано с тъпоумна надменност.

Другата тъпа партенка, която ни развяват е, че без партии не можем да изразим мнението си, те са посредника. А без граждани може ли? Не са ли партии излъчени от свободни граждани? Но кого да питаме? Партиите са едни кухи пашкули, вътре няма нищо такова като морал. Те са се разродили с народа, надяват се на лумпенизираната маса, която трябва да прилъжат да ги покрепи. И толкоз. Никакви идеали, никакви стремежи… Насреща имаме някакви постоянни свръхпарламентаристи, които няма да се откажат от привилегиите, които сами са си гласували.

Нов изборен кодекс?! Въвеждане на мерки против купуването на гласове? Тези неща отидоха на втори план. Ами борбата с монополите, ами картелите, дето смучат кръвта на хората? Откъде да се започне?

Стоим и чакаме. Няма алтернатива. Минава време…