НА "КИНО" С РЕТРОФИЛМИ

Нямате ли усещане,че всичко,което ни се случва тези дни сме го гледали вече,а и сме го живяли. Партията-столетница,очевидно страда от остра липса на въображение и се опира на познатите от миналото "тезиси",сега наричани опорни точки,умелото боравене,с които,я е довело до тази преклонна възраст. Изкарването на "симпатизанти" във вид на "контрапротестиращи.бутафорни момченца, като Бареков  и Петното, "невиждан" митинг,организиран всъщност от Доган, заливането на улиците с полиция, докарана от цялата страна  и настанена на хотел, непрекъснатите лъжи на собствените им социологични агенции и на псевдожурналисти - всичко това са опити да ни вкарат в онзи филм, даван когато повярвахме, че е възможна еволюцията на червените, чугунени глави и че рано или късно ще стигнем до някакво ниво на нормалност.

Трагедията е, че Станишев и сие си въобразяват, че и в този римейк може да има хепиенд за тях и че след затихване на протестите ще продължат необезспокоявани руско-евразийските схеми на източване на държавата и укрепването на тоталитарната власт на шепа червени олигарси. А те знаят как да се отблагодарят.

Мисля, грешно са си направили сметката.Изкарването на мутроподобни фитнесманиаци,с цел сплашване, много напомня на времето на групировките и цели да разтрепери нетренираните протестиращи.

Те толкова си могат. Едни и  същи, плоски ретрономера, които единствено подсказват, че са изплашени до смърт. Че протестът, показващ прекрасни форми на креативност и  продължаващ половин година няма да спре,  да затихне и че най-после се е родил гражданският дух, които не може да бъде уплашен, изпързалян или пречупен.

Чакат ги тежки дни. Ние сме млади и имаме време,а времето за столетницата приключи. Апропо,същото важи и за ДПС. Всички евтини номера, които ни пробутват бяха актуални, когато бяхме член на Варшавския договор, а сега членуваме в Европейския съюз и там има правила, според които Червеното съветско човече Станишко ще напусне всичките си постове и ще се свие в рамките на посредствеността си. Има всички белези за това.

Искам да повторя, мантрата на Махатма Ганди, че първо ни игнорират, после ни се смеят, след това ни бият. Накрая побеждаваме.

Наближава краят на филма.