G-точката на избирателя

Колкото повече управляващите се кълнат, че не се задават предсрочни избори, толкова повече изглежда като да се готвят за обратното. Всички, независимо от коя страна на държавната софра се намират, са запретнали ръкави в търсене на G-точката на избирателя, който към момента не изглежда никак предразположен към изборен коитус. Предразполагането му напомня на моменти вицовете за блондинки, друг път играта загрубява, но крайната цел винаги е една: избирателят да бъде убеден, че е някакво аморфно, слузесто, безмозъчно същество, което трябва къде по-деликатно, къде по-настоятелно да бъде насочвано от вещата и умела политическа (партийна) ръка.  

Избирателят е гладен. Затова първа грижа на отговорните политици (партии) е да го нахранят. За да се убедим в истинността на това твърдение, избирателят е докаран с автобус и стоварен в центъра на София, заснет от хеликоптер и излъчен по сателит, а парите за баничка и боза са му надлежно осребрени. Много важно е имплицитното послание, че избирателят не просто е гладен, но той лично няма никаква отговорност по отношение на собствената си прехрана. Той е гладен, защото не е нахранен.

Избирателят е беден. Едва ли е случайно, че G-точката е именно с размер на монета (от 50 стотинки). Посланието надгражда горното като добавя към физическия глад други социални лишения – от светло, от топло, от дом, дрехи, та дори образование (ако предположим, че то е потребност от същия ред). Тук вече патосът стиска за гърлото. Тънкият момент е, от една страна, да стане безапелационно ясно, че избирателят няма никаква отговорност по отношение на това си състояние, а от друга, ако изобщо се допусне някаква политическа отговорност, тя да бъде стоварена на политическите опоненти на излъчващия посланието субект.

Избирателят е нещастен. Световните класации по щастие трайно поставят българите на последните места, включително след страни с по-висока бедност. Важно е да се подчертава общото ни нещастие, защото то, от една страна създава успокоителното усещане у всеки един поотделно, че той не е чак толкова зле (стратегията на сапунените опери), а от друга предотвратява появата на нереалистично високи очаквания от живота. Щастливият човек има самочувствие и претенции, а това е много вредно за избирателя. Важното е той да не очаква от живота си нещо повече от това, което политическата класа може да му осигури, а то е всеобщо и трайно нещастие.

Избирателят е уплашен. Светът е голям и отвсякъде дебнат опасности – транснационални корпорации, бежанци, холивудски филми, европейски регламенти, македонски историци. Важно е чувството за страх у избирателя да се поддържа живо, за да търси той подкрепа и закрила от държавата. Второстепенен въпрос е дали тя може да му ги осигури, важното е той да се нуждае, да се чувства зависим от нея. Дори когато тя не му е майка, той да търси мащехата. Препоръчва се използването на широк набор от средства – от нагледни материали като портретите на Ботев и Левски до пускането на граждански патрули по улиците, които да проверяват нивото на патриотизма в децибели.

Избирателят е неспособен. Той не може да се образова (сам), не може да се квалифицира (достатъчно), не може да си намери работа, дори не знае иска ли да си намери работа, защото за тия заплати няма да им работи. Важно е избирателят да не си и помисля, че би могъл да се справи сам, затова е необходимо всеки пример за обратното да се заклеймява публично, остро и безапелационно. Нещо повече, да се подчертае антисоциалният характер на индивидуалните усилия - ако някой е успял да се справи сам, защо използва това само в своя полза, а не прави нищо за тези, които не могат да се справят сами?! Къде, по дяволите, ни е солидарността! 

Избирателят трябва да бъде обгрижван. Приближаваме се към G-точката. На този етап от имплантирането на посланията избирателят вече е убеден, че е нещастно безмозъчно създание, чието единствено спасение е да бъде хранено, обличано, пазено и ощастливявано от държавата. Тънкият момент е посланието да се валидира както в случаите, когато субектът-комуникатор е на власт, така и в случаите, когато се бори за властта. Първият случай значително облекчава задачата на комуникатора, защото е естествено избирателят да чака безплатния обят от този, който държи хляба и ножа. Във втория случай спасителният ход на комуникатора е да не пести от потенциалната си щедрост, възползвайки се от слабостите на противника – ако той е дал една филилия с мас, ти обещай цял хляб с шпек салам. Ключово е също изяждането на филията (хляба) да се отнесе към един хипотетичен, далечен бъдещ момент, а фокусът да падне върху създаването на фантазията за нея тук и сега, така щото в един момент да бъде неизменно асоциирана с образа на комуникатора. Точно както Чарли Чаплин ядеше обувка, представяйки си, че е печено пиле.

Избирателят не трябва да избира. G-точката е открита. С това форплеят приключва и изборите могат да се състоят без опасност от изненади. Избирателят вече е предразположен да смята, че изборът е нещо излишно, трудно и с несигурен резултат. Което противоречи на трайните му нагласи (създадени в продължителния форплей), че трябва да му е хубаво, лесно и сигурно. И в никакъв случай, ама по никакъв начин, не трябва да изпитва чувство на вина, ако не му се получава. Защото избирателят не носи никаква отговорност по отношение на собствения си живот, той е изцяло и напълно зависим от политиците, на които работата им е да правят партии, да говорят по телевизиите и да изхранват избирателите от избори до избори.

Цинизмът, драги съизбиратели, е в това, че ние наистина сме и бедни, и гладни, и безработни (съществуват обилно количество статистически данни по въпроса), но този факт се използва срещу самите нас, така щото не просто да се окаже непроменим, а да се превърне в удобно, ако не точно желано състояние. Удобно както за електората, така и за неговите потенциални избраници, които ще продължат да придърпват вързаната с конец филия напред, за да не отместваме погледа си от нея и да ги следваме покорно. Иронията, драги съизбиратели, е че твърде много от нас мислят с G-точката си, достатъчно, че резултатът да е един и същ всеки път и еднакво лош за всички. Но пък нямаме чувство за вина, защото съвестно провеждаме групова психоанализа с отложен катарзис. Добър ден, аз съм избирател и нямам избор.