Свободата днес и тук 17 Август 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Българските изводи от руския аншлус спрямо Украйна

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев, www.ivo.bg

 

Преди да прочетете обобщението на първите реакции за острия украински завой обратно към обятията на руската мечка, хвърлете един поглед на последното изречение. В него важен руски депутат кове абсурдна на пръв поглед мисловна конструкция: обявява за сензация едно решение, което в същото време било прогнозирано да се случи.

Ето каква руска сензация беше постигната на украинска почва.

Украйна е прекратила подготовката по споразумението за асоцииране с ЕС, чието подписване бе в дневния ред на европейската среща във Вилнюс на 28 и 29 ноември. Премиерът на Украйна Николай Азаров е издал декрет за „прекратяване на процеса по подготовката на споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС” с цел „обезпечаване на националната сигурност, възстановяване на икономическите отношения с Русия и подготвяне на вътрешния пазар на Украйна за равнопоставени отношения с ЕС”.
Брюксел изрази разочарование от решението
„Това е разочарование не само за Европейския съюз, но, както вярваме и за народа на Украйна”, заяви върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността, Катрин Аштън.
„Ние вярваме , че бъдещето на Украйна е в силните връзки с ЕС и твърдо подкрепяме украинския народ, който би бил най-големият печеливш от присъединителното споразумение”, добави тя, а Рига. Министърът на външните работи на Литва, страната-председател на ЕС в момента, Линас Линкявичус, заяви, че Европейският съюз очаква разяснения от Киев, „Ние нямаме яснота от страна на Украйна. Ще чакаме. Политическият живот е интензивен и много динамичен”, заяви Линкявичус.
Представителите на мисията на Европейския парламент в Украйна, Пит Кокс и Александър Квашниевски от своя страна призоваха президента Виктор Янукович да изпълни своите обещания по реформиране на прокуратурата и относно приемането на закона за лечение на осъдени зад граница
Британският министър на външните работи, Уилям Хейг, заяви, че решението на Украйна да прекрати подготовката по подписване на присъединителното споразумение с ЕС е „пропусната възможност”,

„Това е пропусната възможност. Вратата остава отворена, а подписът е в ръцете на Украйна. Великобритания остава уверена в европейското бъдеще на Украйна”, заяви Хейг.
Европейският комисар за разширяването Щефан Фюле отмени визитата си в Украйна.
„С оглед на последните събития” комисарят за политиката на съседство Щефан Фюле „анулира визитата си”, заявиха от неговата служба.
Въпреки това Фюле увери лидерите на украинската опозиция, че ЕС продължава да бъде ангажиран към украинския народ, и ги покани на срещата във Вилнюс в края на ноември.
„Сътрудничеството с опозиционните партии има нужда от засилване”, заяви още говорителят на комисаря.

От гледна точка на Вашингтон, Киев и Брюксел все още имат достатъчно време да отстранят всички оставащи препятствия и да подпишат присъединително споразумение на срещата на високо ниво на ЕС във Вилнюс.

Председателят на комитета по международни въпроси към руския парламент Михаил Маргелов нарече украинското решение за прекратяване подготовката по подписване на присъединителното споразумение с ЕС „сензация”.
Това, което се случи в четвъртък е безспорна сензация, ако се отчете това, което бе изговорено и даже извършено заради асоциирането в ЕС”, заяви Маргелов.
„Прогнозите, че в последния момент Украйна ще даде ход назад се оказаха верни”, добави той.” ( Фокус)

Тук в България наскоро също имахме сензация, когато изненадахме Русия. Сдобихме се с премиер, за когото написах само час по-късно, че не е проруски настроен, позовавайки се на (поне) два факта от кариерата му. Още няколко часа по-късно скромното ми мнение в още по-скромния ми блог сензационно заинтригува световните медии, след като достигна до тях чрез лондонския „Файненшъл таймс” и московския „Комерсант”.

Сензация е в България да има премиер, който не е проруски настроен, какъвто беше случаят с Марин Райков!

Но всичко си дойде на мястото, от което за много кратко бяхме „мръднали”.

От самото си възкръсване от петвековното небитие България започва да се бори да се еманципира от Русия и да се откупи ( включително с репарации, сякаш Русия е воювала срещу българите, а не срещу Турция) от обсебващата й патерналистичност ( ако позволите да се изразя меко по отношение на бруталната руска намеса в българските дела).

Освобождаването от освободителите, твърдо решени да останат тук и да ни освобождават вечно от каквото си поискат, дава временни резултати при управлението на Стамболов, когато младата ни държава постига наистина сензационни резултати в развитието си. Освободила се не просто от освободителката, но дори и от официални отношения с нея, България учудва света с темпове на прогрес, които дават основание да бъдем наричани „японците на балканите”.

Впечатлената Европа не просто забелязва България, но и буквално я спасява ( за пръв и последен път) от неприкритата заплаха от завръщането на руската окупация, надвиснала с демонстрация на военна сила по заповед на руския император Александър Трети, решен да накаже непокорните български неблагодарници, дръзнали да се обединят въпреки руската забрана.

През 1886-та година в цяла Европа избухват демонстрации в защита на заплашената от руска окупация млада България. Особено активно протестират социалистите в в Дрезден и в славянофилската по онова време Чехия.

Британският премиер лорд Солсбъри държи в Лондон пламенна реч в защита на българската независимост, заплашена от руска инвазия. Това вбесява руския император Александър Трети до степен да допусне руска военна интервенция в Индия, за да отмъсти на британците.

Руският флот се натъква през 1886-та на единодушна европейска дипломатическа канонада и е принуден да се отдръпне от българските брегове. Руската окупация се отлага. Злопаметната империя осъществява целта си чак през септември 1944-та, обявявайки война на България, с която е поддържала до момента дипломатически отношения, без никаква необходимост от военна гледна точка.

Империята продължава да ни освобождава и след това: от амортизирания Тодор Живков, от непослушния ( по въпроса за българската собственост на газопреносната система) Жан Виденов и от направо отвратителния за дядо ни Иван премиер Иван Костов, който не позволи на руски самолети да използват българското небе, за да освободят Косово от намерението му да се сдобие с независимост.

След като се освободи от Иван Костов чрез рокада с царската си пешка, Кремъл разигра и останалите фигури по българската политическа шахматна дъска. Обяви шах с троянския кон Станишев, пат с офицера Борисов и нареди нова рокада със завръщането на изпитания троянски кон под ореховата сянка на двойната коалиция, държана под постоянна заплаха от кворумна Атака по източния фланг.

Днес България е отново разкрачена между Изтока и Запада, но в по-неприлична поза от украинската. Защото поклоните към Русия тук изглеждат някак доброволни, самопредлагащи се.

В Украйна има 30 процента руско население и огромни руски съседски интереси. Войната между прозападната и проруската нагласа на украинците има видими параметри. България обаче дори не граничи с Русия и без да има руско малцинство (засега) има сто процента проруско мнозинство в управлението на страната.

На този етап Европа, почти както в края на 19-ти век, ни спасява от пълна победа на руския натиск, като ни приютява в ЕС, където Москва не иска да допусне Киев.

Руският абсурд с определянето на украинската сензация като предопределена изненада е предупреждение от рода на германското нахлуване в Судетите и присъединяването на Австрия през 1938 г., с което Хитлер е дал заявка какво очаква мекушавата Европа, ако не бъде спрян навреме.

Време е да се определим и да започнем да се държим като съюзници на онази част от света, към която принадлежим според договорите, които сме сключили. Защото капитулацията на България, която предаде Украйна с присъединяването си към проекта „Южен поток”, замислен като антиукраински шантаж, даде своя принос за руската политика на аншлус спрямо Украйна.

Дано това е ясно на онази преобладаваща част от българите, които искат оставката на днешното правителство и на предателското спрямо прозападната ни ориентация парламентарно мнозинство. Защото вековното колонизаторско инвестиране в българската пета колона ще доведе в противен случай поредния резервен ешелон на руското влияние на власт в София , без значение как се казва руската пешка на българската шахматна дъска.

И понеже непрекъснато ни натякват, че сме длъжници на Русия за нашата свобода, нека поне веднъж ни бъде „позволено” да припомним, че Европа ни е спасявала от руска окупация. Имаме прецедент, от който да се поучим, както и актуално украинско предупреждение за безцеремонността на руския блицкриг, от които да си извадим изводите в защита на всичко, което все пак сме постигнали през този измъчен четвърт век на преход от статута на безгласна съветска колония към равноправен член ЕС и НАТО.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional