БРОЖЕНИЕ СРЕЩУ ДПС В РЕДИЦИТЕ НА БСП

В броя на седмичника „Велинградски темпо новини” от 12 ноември т.г. бе публикувана статията на редактора г-жа Елена Баева „Във Велинград  БСП къса дружбата с ДПС”. В началото й четем: „Общинското ръководство публично и в прав текст обяви, че на местно ниво се разграничава категорично от коалиционния партньор на национално ниво ДПС. Това стана на пресконференция, в която участваха общинският председател на БСП Георги Янчев, неговите заместници Васка Милушева и Костадин Шулев и кметът Иван Лебанов, член на Националния съвет на БСП”.

Ще предложа кратък обзор на някои специфични черти на обществения живот в района. Около 40% от населението, предимно в кметствата, е българомохамеданско. В началото на 70-те години на миналия век то бе подложено на насилствено преименуване. Примирението с наложената мярка бе само привидно. Повечето от преименуваните бяха затаили в душите си обида и унижение, а някои и озлобеност. След  Десети ноември тия чувства се изляха в масови протести. С промяна в Закона за имената на българските граждани Великото народно събрание постанови процедура за възстановяване на имената. В параграф 1, алинея 9 се посочваше: „Редът за възстановяване на имената се прилага при строго спазване на доброволно и свободно изразената воля на заявителя”. 

Това не бе спазено от ДПС – рожба на ДС и политически  инструмент в ръцете на БСП. В общините и кметствата, които управляваше, започна настъпателна, добре организирана и дори агресивна акция за възстановяване на имената. Едновременно бе подхваната и кампания за турцизиране на българомохамеданите. Всичко, което напомняше за българския корен на това население, трябваше да бъде заличено и забравено. В преброяването на населението през 1992 година натискът бе толкова брутален, че Народното събрание бе принудено  да обяви резултатите за незаконни и невалидни.

След 2001 година, в качеството си на коалиционен партньор през два мандата, ДПС засили още повече влиянието си в региона, прибавяйки към психическия и административен натиск и финансовите възможности, с който вече разполагаше. Успя да овладее и близкото до Велинград голямо кметство Драгиново, родно място на главния мюфтия Мустафа Хаджи, в момента  свидетел в процеса  срещу имамите, проповядващи радикален ислям. В последните парламентарни избори Делян Пеевски бе избран за депутат в Пазарджишкия избирателен район с активната подкрепа на българомохамеданите от Община Велинград.  В тази обстановка  мнозина считат, че ДПС се готви да овладее в най-скоро време и общинското ръководство на Велинград , СПА- столицата на Балканите.

На споменатата пресконференция ръководството на БСП в общината изразява сериозното си  безпокойство от редица спорни назначения на ръководни длъжности в държавната администрация. Предложени и наложени от ДПС, без съгласуване с местното ръководство на БСП. Още през юли изпълнителното бюро изразило своята позиция по проблема с  писмо до лидера на партията Станишев и председателя на Народното събрание Михаил Миков. През август и септември подобни писма били изпратени и от Областния съвет на БСП в Пазарджик, тъй като напрежението сред социалистите от областта нараствало все повече. До момента нямало реакция от националното ръководство на партията, нито отговор на искането за лична среща с лидера Станишев. Кметът на общината Иван Лебанов заявява, че поради липсата на отклик към становището на местните структури обмисля да замрази членството си в Националния съвет на БСП. За причините на разделението Георги Янчев сочи не само начина на кадруване от страна на ДПС, но и „арогантността в действията и желанието за обсебване на всичко от страна на Движението”. И по-нататък: „Сред нашите членове и симпатизанти трудно ще се намерят много щастливи от дружбата с ДПС. Ще продължим да се борим!” Щяла да последва и подписка сред членовете на БСП в общината в подкрепа на тезата, изразена от ръководството.

Изложеното дотук доказва, че необузданият властови апетит на ДПС предизвиква все по-голямо недоволство сред широки слоеве от населението. Ръководството на  тази партия, съставено от марионетки, се вживява все повече в ролята  на незаменим фактор в управлението на на българската държава. И си позволява опасни предизвикателства, като обявяването на Балканската война не за освободителна, а за завоевателна. Лютфи Местан определи  гръмогласно  провокацията  с „фалшивите” бюлетини от 11 май като опит за държавен преврат. И продължава да ни поучава с апломб от трибуната на Народното събрание що е истина, право, чест и морал. Тук ми идва наум изявлението на историка  Божидар Димитров преди парламентарните избори през 2009 година: „ДПС е сборище от азиатскофеодален тип. То ще завлече БСП в гроба!”

Братската прегръдка на Станишев и Местан на общия им митинг не символизира разкаяние и прошка, а неудържимата стръв към властта на две котерии - на всяка цена и с всички средства.