МОРАЛ, КОМУНИЗЪМ И СТУДЕНТСКА РЕВОЛЮЦИЯ

На 22 конгрес на КПСС (Комунистическа Партия на Съветския Съюз) в 1961 година става нещо забележително – съветските комунисти решават да си измислят МОРАЛЕН КОДЕКС НА СТРОИТЕЛЯ НА КОМУНИЗМА! Някои го виждат като комунистичсеските десет божи заповеди. И наистина, в една от точките е записано, че «който не работи, няма да яде», което е просто цитат от новия завет, пробутван и в България като висша мъдрост на Гошо Тарабата, а будалите го гледат в устата и изобщо не подозират, че като протестант той е възпитан точно в тоя морал, а именно по протестантски да издига работата като висша добродетел.

Генади Зюганов, сегашния вожд на московските комунисти, намира че такъв кодекс е равносилен на библейската Проповед на планината. Във всеки случай, до каква степен тия кретени са властвали откъснати от човешката природа показват дванадесетте точки на тоя кодекс. Те са следните:

1.      Всеотдайност на делото на комунизма, любов към социалистическото отечество и социалистическия лагер.

2.      Съзнателна работа за доброто на обществото: който не работи, не трябва да яде.

3.      Всенародни грижи за опазване и развитие на обществената собственост.

4.      Високо чувство за обществен дълг и непримиримост към вредителите на обществото.

5.      Дружба и другарска взаимопомощ: всички за един и един за всички.

6.      Човешки отношения и взаимно уважение между хората: човек за човека е приятел, другар и брат.

7.      Честност и истина, морална чистота, непретенциозност и скромност в обществения и личен живот.

8.      Взаимно уважение в семейството, грижи за отглеждането на децата.

9.      Непримиримост към неправдата, готованството, измамата, кариеризма и печалбарството.

10.  Приятелство и братство между всички народи в СССР, нетърпимост към националната и расова омраза.

11.  Нетърпимост към враговете на комунизма, мира и свободата на народите.

12.  Братска солидарност с трудещите се от всички страни.

Не е известно за какъв точно комунизъм е мечтала КПСС, тъй като в оная година СССР започва да купува от САЩ по един милион тона жито за изхранване на населението си, а България и Грузия доставят на Москва домати и консерви, поне доколкото могат да държат на крака този комунизъм на патерици.

Ако сегашната комунистическа върхушка – БСП, ДПС, Атака и ГЕРБ, както и останалите задкулисни плъхове, е могла да се трансформира от горните Маркови кули в сегашната морална низост, истинската революция означава безкомпромисен шут в лакомите им задници, по какъвто и да е начин и завинаги. Един такъв шут, макар и недостатъчно силен, им поднесоха студентите, напълно в унисон с вече забравения им кодекс: «с високо чувство за обществен дълг и непримиримост към вредителите на обществото».

Друг начин няма.