„Позитано“ филм представя….

И изведнъж нещата започнаха да се проясняват. Пеевската гръмотевица освети хоризонта и хвърли силна светлина върху руините на българската реалност. Хората започнаха да се опитват по-усърдно да я декодират, да наредят по-ясно залозите на ежедневието ни и причините за отчайващо му състояние. По будките за вестници започнаха да питат „кои са вестниците на Пеевски“ и дори да отказват да ги купуват. Стана леко модерно да се опиташ да излезеш от „пещерата на сенките“ и да се замислиш за авторите на неприятното ежедневие. Въпросът „кой“ започна да декодира добре маскираната ни реалност. За момент рисувачите на измислени светове изпаднаха в ступор, фигурките им висяха безпомощно по стените, а картината добиваше все по-отчетливи контури, за все повече хора. На фона на синьото лятно небе. И после отново пуснаха лентата.

Разделителната офанзива ала „богати, красиви, умни, естети и т.н.“ е достатъчно коментирана, а и вече вторична независимо, че си е още на „въоръжение“. Оказа се, че това е само леко интелектуална подготвителна фаза към далеч по-острите и репресивни есенни месеци. Сега протестите са обявени за заплаха за националната сигурност, полицията се върна в тежкия соц и отново плъзна по домовете, опонентът по сталински бе обявен за диверсант. Върху всичко това обаче стартира още по-опасния сюжет на безконтролна истерия относно бежанците. Тръгнаха „патрулите“, почна подготовката на неизбежни им „контри“. За защитата на „майка България“ вече се говори в почти военни термини. Задачите на този сюжет са очевидно няколко: да изостри до болка страховете на хората, да си отгледа ново поколение политически патерици за употреба при нужда, да ужаси до степен, при която всички останали въпроси да изглеждат маловажни, да се опита да заличи напълно ясната разделителна линия от летните месеци, да се опита да „нормализира“ сегашните играчи чрез производството на още по-заплашителни „политически субекти“ и да посее още веднъж семената на фалшива омраза, за да жъне по-нататък при нужда. Лентата се завъртя отново, с последствия в реалния живот.  

„Червената“ партия върви по отъпкани пътеки. Първият експеримент по производство на „национализъм“ е като цяло успешен за поръчителите, „Атака“ си изплаща инвестицията. Партията успява системно да мята из политиката фалшиви проблеми и не по-малко фалшиви решения, фантазира си социално на глас и омайва най-отчаяните в обществото ни и им рисува измислени светове без лоши капиталисти, ЕРП-та, либерали и т.н. С новата тройна коалиция пък съвсем връща жеста на своите създатели. Изрепетира шпицкоманди из лятна София, осигурява системно така необходимия кворум в Парламента, сега ще прояви безпределна отговорност с предложението за рестарт на „Белене“. Отметна тежката битка за опазването на българската земя от европейските нашественици и окупатори и пусна още една лента за забавление на народонаселението. За благодарност БСП „отпусна“ на верния сателит малко бежанска криза, за да я посъживи електорално, а сега й „отпусна“ и малко патрулен хаос, за да може да изпъкне нейната „национална отговорност“ и „сериозност“.

Но ситуацията очевидно изисква някакъв „upgrade“, макар използваната матрица да не е особено иновативна. Новият „ултрас национализъм“ вкарва „в играта“ още по-дълбоките аутсайдери. Тези „активисти на повикване“ отприщват и легитимират най-тъмните агресии, на които е способно обществото ни. С още по-оголена агресия, омраза, нетърпимост, примитивизъм. „Ултрас национализмът“ е разбира се подходящо удобен и геополитически. От него можете да чуете обилна реторика за „лошата Европа“, която ни кара да затваряме ядрени реактори, да спираме имигрантски вълни или пък ни пречи да хвърлим един хубав бой, на който и когато трябва. Все по-често се подмята и за ужасното ограничаване на суверенитета, което ЕС ни налага. Национал-ултрасите пламенно вият срещу Европа, но още по-пламенно мечтаят за Русия и нейните евразийски политически „вектори“. Спрямо „стария континент“ прилагат рационален „плюс – минус“ анализ, а спрямо Русия залагат на „дълбоки исторически и културни“ аргументи. Изтърканата матрица на „Атака“ тук дори не е нужно много да се осъвременява, просто може да се поосвежи с някоя нова физиономия.

Отвореното публично пространство за национал-ултрасите е видимо и с ясни задачи. Дори да не се стигне до политическата им употреба, новата вълна от истерия, страх, несигурност, ходеща по ръба на социалната паника е сред най-безотговорните неща, които това нелепо правителство сътвори. Без оглед на какъвто и да било по-общ интерес и единствено с мисълта за собственото си оцеляване. Паниката, с която едновременно на публичния терен се инжектира репресия и потресаващо заиграване с все по-разклатените устои на обществото ни дава точна представа за тези хора. Ултрас-национализмът е всъщност сред най-удобните мисловни патерици на „червената партия“, защото чудесно допълва нейните усилия да затвори мисловния хоризонт на максимален брой сънародници. Да ги остави затворници в собствените им илюзии за национално величие и неповторимост, да ги затвори максимално към света и неговото богатство и да превърне многообразието в национално предателство. И така да ги направи едновременно най-шумните и най-удобни поданици на местните властелини.