Пияните професори, липсата на стандарти и българската кал

Този текст би трябвало да е двойните стандарти, но се получи такъв за липсата изобщо на стандарти.

Нещата тръгнаха от дискусиите за пияните професори от Софийския Университет, в които не ми се искаше да се включвам, защото темата е изключително пошла и в нея няма герои и няма печеливши, но когато си мислиш, че не може да стане по-пошло след арогантното поведение на Драганов, осъзнаваш, че в България дъно няма.

Вчера във вестник “Сега” излезе нов, изключително гаден текст от Николай Василев, професор (когото последно чух по БНР да възхвалява Башар Асад и да нарича бежанците “паплач”), като опит да оправдае пиянството на днешните преподаватели в Alma Mater с професор Николай Генчев, който бил блестящ ум, но се киндилкал по коридорите на университета, и виждаш ли, затова не трябвало да съдим за човека по пороците, като заключение.

Първо, професор Генчев отдавна не е между нас, но едва ли би му било приятно името му да се използва по този начин – като оправдание за днешните свинщини. Добър или лош, него го няма, за да се защити. Второ, едва ли би искал да бъде запомнен с това, а не с трудовете и книгите му, които бяха основополагащи за всеки, учил история на България в началото на 90те. Трето, и той, и Мусоргски, и Висоцки, и Хемингуей са имали проблеми с алхокола, но нито един не се е гордял с това, и не би искал да бъде запомнен по този начин.

Това по темата за професор Генчев, професор Василев, пияните професори и желанието на некадърните, неадекватни люде да оправдаят нищожеството си, като свалят колкото може повече хора при тях в калта. Щото няма как сами те да се издигнат нависоко.

Колкото до темата за стандартите - любима теза на страните по дискусията е, че “който не е пил като студент или на работното място, той да се изказва, ама няма такива, нали”, тоест ако смяташ, че не е редно възрастни мъже да се напиват на работа и да се клатят пред студентите си, това е двоен стандарт, защото всички някога, някъде сме пили, без това да е прието или позволено. Защото това е България, където е национална гордост да се пие, нали.

Да, пила съм като студент. Бяха виденови години и всичко беше извън контрол, само водката беше евтина, а контролът и изискванията – почти никакви. И в момента много, ама много съжалявам за това. Защото можех да го правя по-рядко и да уча повече. Защото можех да получа повече знания и да не ми е лесно, и да не ми преподава математика човек на име Киро Водката, когото да съжалявам, докато залита на дъската.

Случвало ми се е като на всеки да си сипя едно-две на работното място, за нечий рожден ден. С това също не се гордея, защото няма с какво, нито се хваля. Даже предпочитам да не го споменавам, въпреки че у нас това е прието, защото знам, че не е редно, защото може би работодателят ми чете този блог и защото след години работа съм се научила какво да правя и какво не. Адекватният човек знае, че това са неща, които не са редни, не са приети, не са разрешени, и дори не са законни – Трудовия Кодекс изрично забранява да си на работното си място пиян.

Няма и култура, общество, компания, дори строй, които да позволяват това, поне официално. На работното си място учиш деца и младежи, срещаш се с хора, работиш с машини и във всеки един момент застрашаваш нечий живот или нечия репутация. Освен в псевдо-обществата на соца, където се толерира да си пиян, неотварял книга през 30те години от завършването на вуз-а и с ниска производителност. Защото в нормалните компании, български или чужди не е прието да пиеш, да си пиян, да си изостанал с 30 години и да не си вършиш работата. Само дето осъзнавам, че все още има адски много хора, останали в соца. И това трови и нас, останалите, които искаме да живеем в нормална държава, а не в гнусна, воняща на джибри съветска колония.

Вярно е и това, че всички сме хора и се случва човек да е пил, или да има проблеми, и тогава като хора си помагаме с надеждата това да не премине в тежко заболяване или нещо да не се издъни с работата. Точно затова не е редно да се биеш по гърдите за това, като Драганов, понеже няма нужда от още такива примери, а след това и да те хванат да шофираш пиян. Защото пред колата му можем да се окажем ти, аз или нечие дете.

Не е двоен стандарт да не ти пука, че нарушаваш закон, че караш пиян, че те гледат на работа хора, от които трябва да изградиш следващото поколение учени и преподаватели, и за капак да ги обиждаш, а пълна липса на стандарти.

Както е липса на стандарти да се налага да прибягваш до скрита камера, защото никой не обръща внимание на оплакванията, подадени по канален ред (единственият път, в който го направих в УНСС, защото асистент обясняваше, че студентките са тъпи, защото са жени, се озовах на поправителен и от кашата ме измъкна лично шефката на катедрата). Не оправдавам, но и не съдя. Защото е също толкова прието да се оправяш сам в университета, като да застреляш наркоман или банекерка, да укриваш данъци и да плащаш на форумни тролове с евро пари. Защото да си доносник отново е гордост, само стига доносът да отива при правилните хора, а не при всички, ето на това могат да ви научат много от любимите професори – Статев,  Митев, Драганов и сие.

Липса на стандарт е и пълното отсъствие на върховенство на закона, пасмината в Народното Събрание, корупцията, ниската производителност в бюджетната сфера, арогантните полицаи, нахалството на ДС ченгетата, пияните професори, фалшивите новини и лъжливите колумнисти, които смятат, че имат правото да хвърлят кал по живи и умрели, деца и възрастни, познати и непознати. Защото си мислят, че като накалят с тор и гнилост останалите, няма да си личи колко самите те са зле.

И точно тази кал е нещото, за което не ми се искаше да пиша, но няма как. Живеем в нея, а дъно няма и скоро няма и да има. И всички пием където трябва и не трябва, даваме даведесетолевки на полицаите и доста по толкова в болниците и чакаме отнякъде нещо да ни оправи. И това също не е двоен, а липсващ стандарт.