КАКВО НЕ НИ КАЗАХА КОМУНИСТИТЕ ЗА МАНДЕЛА

Николай Флоров

За новите поколения българи може би е неособено ясно защо е този огромен шум около кончината на бившият южно-африкански президент Нелсън Мандела. Те може би не си дават сметка, че това е човекът, който изигра една от най-важните роли в така наречената Студена война, тоест войната между Съветския съюз и неговия соц-лагер от една страна, и САЩ и Западна Европа от друга. Войната беше мръсна във всяко отношение и засегна много народи по целия свят. Тя се водеше навсякъде, където съветския комунизъм имаше намерение да установи комунистическа власт и свои бази в борбата си за световно господство. Южна Африка беше едно изключително място поради своето географско положение и възможност за контрол над Индийския и Атлантически океан, което би я превърнало в най-големия успех на Москва за целия период от началото на войната, без да споменем изключителните природни богатства на страната. С едно такова овладяване на Южна Африка щяха да попаднат под контрола на Москва и няколкото съседни африкански държави – Намибия, Ангола и Мозамбик. За тази цел в Ангола през седемдесетте години на миналия век Москва воюваше чрез своята кубинска марионетка Фидел Кастро, който като форма на изплащане на задълженията си към Съветския съюз изпращаше кубински войски и водеше боеве заедно с местните национално-освободителни движения, тоест срещу Португалия. Самият Мандела получава обучението си за въоръжена борба в Етиопия (тогава под силно влияние от Москва) и в Алжир в последния стадий на войната му срещу Франция и напълно въоръжаван от Русия и не малко от България. Южно-африканския държавник Де Клерк убеждава Мандела (след 26 години в затвора) да се откаже от курса на въоръжена борба и да се заеме с мирна и демократична трансформация на страната. Мандела приема и по този начин доказва качествата си на държавник. За тоя успех двамата заедно получават Нобелова награда за мир. Този обрат в развитията се оказа не само триумф за Де Клерк, но и напълно елиминира Москва от целия район. Фактът, че въоръжената борба на Африканския Национален Конгрес (Южна Африка) беше напълно неутрализирана, беше и стратегически триумф на Запада над операциите на московското КГБ в Африка. Да прибавим тук и факта, че въпреки изостаналото развитие на една част от населението на Южна Африка, страната е изключително богата, икономически развита и финансово стабилна както никоя друга африканска страна, противно на московската пропаганда. Кръвопролитието, което Москва подготвяше, не се състоя. Южна Африка остана като стабилен член на западната цивилизация с огромна бъдеща роля за целия континент. От друга страна днешната Русия на Путин натрапчиво показва своята ретроградност и в отношението си към България. Когато външния министър Вигенин подписва безотговорно споразумения за сътрудничество с такава авторитарна държава, той не само демонстрира ограничения си интелектуален капацитет, но и плюе в очите на европейската външна политика, явно неспособен да преодолее традиционната комунистическа сервилност към Русия и по този начин отново заобикалящ интересите на България. Такъв човек е реакционер от чиста проба с доказани комунистически предразсъдъци. Той очевидно не познава изобщо ролята на самата България в континента Африка и оръжейните услуги, които страната е правела на Русия по времето на Живковата диктатура.