КонтраБългария контраатакува

На закрито заседание на кабинета в сряда е приет правилник за работата на ДАНС. Това, което ще може да прави агенцията, навява хлад. Какво налага агенция, призвана да пази националната сигурност, да може да създава собствени фондации и „граждански” сдружения. А може би – същото, което „наложи” създаването на контрапротест ин-витро.

Явление, непознато в цивилизования свят. То намери почва тъкмо в Украйна, където управляващите също са се впили във властта. обградени от протести. Съвсем „случайно” тази власт и в България, и в Украйна е с еднакъв генезис, програмиран да задържа страните към старата ясла. Когато има несъразмерна потребност от контрол, нещата не са нормални. Ако агенция за национална сигурност реши да създава сдружения, те могат да са всякакви, но не и граждански.

Гражданските движения не проплакват в нечии лаборатории под контрол, а излизат спонтанно. Появяват се, когато е премината всякаква граница на морал или приличие. Истинската гражданска позиция не търпи окопаване извън тези рамки. Разширяването на пълномощията на агенцията със съответните стимули е точно такова окопаване.

Ако някой или нещо се нуждае от него, това едва ли е националната сигурност. Спонтанният протест започна на 14 юни тъкмо след назначаването на Д.Пеевски за шеф на ДАНС. Назначение – отменено неохотно и със скърцане на зъби. Шест месеца по-късно се приемат промени в правилника на агенцията. Все едно г-н Пеевски отново й е шеф. Агентите ще могат да ползват фалшиви документи, а всички държавни и общински органи ще им издават актове за раждане, дипломи и др. Разходите на агентите под прикрие попадат в рамката „текущи”. Услугите на тези агенти ще се ползват за лов на шпиони (какви шпиони – на империализма ли), при разследване на корупция и финансови престъпления (отглеждани като стайни цветя) и при политически безредици (шестмесечни протести срещу властта). Агентите ще помагат и на чужди партньорски служби (БЕРКУТ и ФСБ ?).

Доколко ли официалните ни според договори партньорски служби биха се нуждали от услугите им. Предвижда се да има разследващи агенти, които ще работят според НПК и сега внимание. Те ще имат право да арестуват и да викат хора на разпит. Ще ги „канят” на разговор по телефон, факс и др. Както бащата на плачещото момиче от протеста, прегърнало полицая пред себе си. Агентите е вероятно да имат също толкова „чувствителни” сензори като Държавната агенция за закрила на детето и като полицията, които потърсиха сметка от бащата на Деси как така непълнолетната му дъщеря си позволява да има гражданска позиция.

Не си спомням ДАЗД или полицията да реагираха по подобен начин след филма за детския „дом” в Могилино. Май изобщо не реагираха. Ще сплашват, ще вразумяват, ще контролират. Всъщност, коя година свършва – 2013 или 1944. Или оживява 1984 на Оруел.

Няма да забравя един случай малко преди 10 ноември 1989. В работата ни посети млад мъж със сериозен изпитателен поглед. Поглед – проницателен и проникновен. Поредната идеологическа сказка. Звучеше уверено и делово. Гледах и слушах, но уви – сетивата не ме лъжеха. Човекът свойски сподели каква тревога настанала от растящата естрадна слава на един дует. Чашата преляла, когато влезли в дирите на човек, който заявил, че ще посвети живота си на това - да изучава творчеството на братя Аргирови. Ужас – вместо да го посвети на изучаване на партията и слава на делата й. Тогава решили, че трябва да обяздят славата на братята и да я вкарат в „правилно” русло. По някакъв начин не им се получило. Спешно пробвали с друга естрадна звезда, която успели да впрегнат на комсомолската бразда.

И да ме прощава проф. Драганов, когато нарича снималите го студенти соросомолчета. Цялото ни тъмно минало бди зорко като богомолка – да не би нещастна България най-после да го отърси от себе си, както куче се отърсва от бълха. Днес преживяваме ренесанс на нещото, което така и не си отиде. Симпатичната песен, оповестила желаното отиване, си остана просто песен. Нищо не е помръднало. България е обърната кръгом. Натам, откъдето уж беше започнала да се отдалечава през 1989.

Усещането да гледаш по „Панорама” след Кристиан Вигенин Бойко Борисов е тягостно неуютно. Това, че ти си вярваш, не е основание да накараш и другите да ти повярват. Пренадутият и вулгарен придатък – крепител на днешната „държавност”, може да спихва, но зад него наднича нов – рекламно и финансово напомпан, нетърпелив да се възползва от своите 15 минути слава. А щом изпълни функцията си и оттече в канавката, ще отстъпи място на следващия клонинг на това, което така и не си отива.

Мисията му днес е да сплашва, потиска и контролира. Мисията му е да ни накара ние да си отидем. Ако не буквално – да се затворим в себе си. Да го оставим да работи за нашето „благо” с разширените правомощия на агентите си. Да ни няма или да утихнем – привиквани и сплашвани или нещо по-лошо. Ако си конспиративен от зачатието си, ако си създаден да дестабилизираш собствената си държава, как можеш някога да й бъдеш полезен. А ние, които спонтанно излязохме на 14 юни, ние – „синусоидните соросоиди, произхождащи от рептилите на Сириус, както личи от наименованието ни” , ставаме свидетели на контраатаката на контраБългария. Приетият правилник на закритото конспиративно заседание е нейното начало. Колкото повече търпим, ще дочакаме още нови „прекрасни” неща, рожби на параноя и на вродена народополезна недостатъчност, по-скоро - вреда.