На празника на воинa-светец Св. вмчк. Димитър в София бе тържествено учреден  „Един завет”  – клуб на потомците на царския офицерски корпус. За двете години, откакто го има  този сайт, около него се създаде неформална общност.  Вчера клубът се учреди и формално, като структура на Съюза на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство.

Като организатор на събитието имах известни притеснения – все пак с повечето хора бях контактувал само по електронната поща, а за вечерта бях запазил зала на Министерството на отбраната и ангажирах времето на възрастните възпитаници на ВНВУ и кавалери на ордена „За храброст”.  Притесненията ми се оказаха напразни. Четвърт час преди обявеното начало всички които бяха потвърдили присъствие бяха налице. Учредители от страната и чужбина изпратиха писмени приветствия, които бяха прочетени от трибуната.

На срещата присъстваше целият Управителен съвет на Съюза,  двойните кавалери на ордена „За храброст” – 90-годишните Венелин Попов и Владимир Матев – и двамата от 61-ви випуск,  както и знаменитият оратор Дянко Марков – летец-бомбардировач (63 вип.). Военният телевизионен канал отрази събитието.

Събранието започна с великия марш „Един завет”. Залата стана на крака, а възрастните ветерани запяха в хор. Председателят на Съюза полк.инж. Никола Рухчев (65 вип.) приветства присъстващите и в емоционално слово разказа за историята и ценностите на съюза и съдбата на старото офицерство. След него Дянко Марков говори за България и родолюбието.
Всеки от учредителите получи лично от полк. Рухчев нагръдния знак на Съюза на запасните офицери (1908г.), който днес е знак на нашия съюз като единствен продължител на забранената от комунистите и заклеймена като „фашистка” организация (най-големият „фашист” вероятно е героят от Дойран ген. Владимир Вазов, който най-дълго е начело на СЗО)

Споменаха се предците – имената на десетки достойни офицери,  водили българските синове в петте войни, а също подофицери и войници, които се причислиха към строя на вечните водачи, кой с железния, кой с дървения си кръст… Ако трябва да повторя всички имена, рискът да пропусна някого е огромен, а би било кощунство. Затова ще изредя само генералите: Никола Михов (регент), Никола Недев, Георги Георгиев, Стефан Паприков, Никола Станимиров, Тодор Кантарджиев, Георги Марков, Никола Марков… както пише в заглавната ни страница: има семейства, за които историята не е учебен предмет, а родова памет.

Съюзът на възпитаниците на ВНВУ е единствената обществена организация, която носи ценностите на старото българско офицерство от епохата на Царство България.  Само при нас членуват онези, които 9 септември завари с офицерски пагон. За голяма част от тях, офицерското призвание се предава по наследство от бащите и дядовците. Тези хора бяха убивани, изхвърлени от армията, изпратени по затвори и концлагери, преследвани и изселвани, оживелите съхраниха честта си за да я пренесат във времето и да я вградят в нова България. В нашия Съюз са последните живи кавалери на ордена „За храброст” – рицари по статут, аристократи по дух, пример за следване по битие. Най-сетне, при нас са онези, които излитаха с малките си самолетчета  срещу десетократно по-голям противник  - армадата на летящите крепости, която зачерняше небето до хоризонта… българските летци се връщаха от тази обречена битка като победители, защото волята на противника за живот, беше  по-слаба от тяхната готовност да умрат за страната си. Няма друга организация, която да носи тази памет и дух, няма и не може да има, защото тази велика войнска традиция е наша семейна традиция.

През  последните две десетилетия  България премина през политически и социални разделения, залитания, възторзи и разочарования. Възпитаниците на ВНВУ нито за миг не се подадоха на изкушенията на времето и  съумяха да опазят неопетнен своя безупречен авторитет.

снимка: Изгубената България

Членовете на Съюза   принадлежат към  последните випуски на Военното на Н.В. училище, които имат живи представители. Мястото на починалите членове понякога заемат техните съпруги и деца.

Дали духът на старото офицерство ще си отиде с последния поручик, който е вдигал знаме в Орфанския залив на Егейско море? Ролята на клуба на потомците е да не допусне това да се случи. Ние сме хората, които от деца знаха къде у дома се крият сабята и ордените и които носеха клеймото „семейство на царски офицер” с гордост, която онези с петолъчките в главите и на шапките никога няма да разберат.

Чрез нашия клуб в Съюза влизат потомци на по-старите випуски на ВНВУ и ШЗО, които нямат живи представители. Сред нас са и  потомци на подофицери и войници, получили войнишки кръст „за Храброст” – най-високото отличие  в моралната скала на честта.

Сред нас са потомци на висши държавни сановници, дипломати и учени, удостоени с царски ордени като строители на съвременна България.

Отворени сме и към наследници на онези малцина, издържали строгата селекция да служат под щандарта на личния на монарха гвардейски конен полк. Надяваме се, че всички тези хора са наследили от семействата си частица от добродетелите и честта на стара България.

Има офицери от днешната БА – действащи и от резерва, които чувстват магията  на  традицията и я намират при нас. Те са живата връзка с армията, която ще разнесе мелодията на „Заветът на дедите” от хребетите на Хиндукуш до пясъците на Арабската пустиня.

В един древен ръкопис се казва, че „българите са онзи народ, при който благородството се купува с кръвта на неприятеля и без колебание за по-благороден се счита онзи, чието оръжие е окървавено в сражение.”  Днешният неприятел не носи пушка и не дебне на границата. Неговото оръжие са фалшифицираната история, клеветата и забравата. Затова специално поканихме сред нас няколко души – историци,  журналисти и личности с активна гражданска позиция, които воюват за истината – хора, които изследват миналото,  спорят с лъжата и вадат от забвение имената на славата .

Всеки, който  поиска да се изяви ще получи тази възможност.  Който има време и желание ще присъства и  участва в публичните изяви  на Съюза. Най-важната полза от клуба на потомците обаче, ще бъде духовната съпричастност – това че нашият знак и нашето слово ще влезат в няколко десетки български домове, отговарящи на старото буржоазно понятие „добро семейство”. Когато знаем, че сме общност, че има и други като нас, ще бъдем по-уверени да отстоим паметта на предците си. Ако ние, потомците на офицерския корпус на Царство България опазим родовата и семейната си памет, ако се покажем достойни за нея, това рано или късно ще повлияе цялото общество.
На добър час! И както пише на сабите ни…

Борис Станимиров
Председател на клуб “Един завет”