Ръководната роля

Иван Кръстев пише, че „руският елит никога не е приемал гражданското общество за независим играч в националната политика.” Като добър приятел и последовател на руския елит, българският такъв смята същото. В протеста на омерзените от него той продължава да разпознава партийна подкрепа, насоки и опорни точки. Т.е. – да разсъждава според превратните си представи, които му е невъзможно да надскочи. Вероятно затова не проумява, че един протест може да е неорганизиран отникъде, а от само себе си -. от съмишленици. Комично е да привиждаш в картонените оръжия и ризници съзаклятничество, оглавено от партийни централи. Това, че във фантазията на протеста откриваш нечие задължително ръководство, обяснява достатъчно ясно генезиса на контрапротеста. Обяснява и защо не виждаш неудобната истина, а носиш вода от девет дерета. Като да откриваш злонамерени сили, тласкащи протеста и студентите. Сякаш те са малоумни и не могат да имат собствено мнение, което да отстояват.

Дали протестиращите наистина нямат идея защо правителството трябва да подаде оставка. За половин година се натрупаха достатъчно основания. Който има уши – щеше да чуе. Който има очи – щеше да види. Който има съвест – щеше да осъзнае. Вместо това – от адресат на протеста покълна послание за омразата, агресията и нетърпимостта на протестиращите, които надхвърлили всякакви граници. Дали не е дошъл моментът да се обуздае тази „омраза”, „агресия” и „нетърпимост”. Да се въдвори в „подходящи” места. Май по-добре ще е да се възстанови и чл. 1 от предишната Конституция. Има сигурни индикации, че за някои той изобщо не е отпадал. А най-добре ще е и танковете да дойдат.

Комична новина долетя от Украйна. Участници в тамошния контрапротест поискали оставката на президента Янукович. Това чистосърдечно обяснили пред журналисти, след като не получили цялата обещана сума за контрапротеста си. По пътя към родните места чупили стъклата на вагоните. Залепили стикери по здравите стъкла с искане за оставка на президента.

Стрелката на контрапротест би могла да се обърне с оглед на материалния стимул – без осмисляне на съотношението между реалност и позиция. Нейната посока ще е хаотична и направляема точно заради това. Кучето на Павлов може да намери и друг стимул да слюноотделя. Но стрелката на половингодишния протест срещу властта в България – колкото и замрял да изглежда, тепърва ще създава проблеми на тази власт – лишена от нормални човешки сетива. Тази стрелка обещава да е константна величина.

80% от българите искат предсрочни избори. „Соросоиди”, „толерасти”, „либерасти” и пр. Не е престъпление протестите да са политически. Политиката не е запазен сектор за узурпация на властта от „правилните” партии. Нервността от позицията на гражданите и твърдението, че партиите, стоящи зад протеста, трябва да понесат отговорност, чупят нагломера. Ако има протест, зад него стои партия. Това е тезата на последователите на горещото сърце, хладния ум и чистите ръце.

Междувременно и неусетно страната се оказа тръгнала по пътя на икономическия растеж. С ръст, какъвто не помним от години. Което доказва, че Standart & Poor`s са олигофрени или скакаУци. Най-вероятно и двете едновременно.

В неудобната си разчекната поза българският троянски кон беше принуден да направи обаче нещо. България официално упълномощи Европейската комисия да води преговори от нейно име по договорите с Русия за „Южен поток”. Българското правителство абдикира от отговорността да защитава енергийните интереси на страната. Само от енергийните ли. Но може би така е по-добре, докато стои окопано във виртуалната реалност, която обитава – узурпирало властта. Налягането е голямо и се увеличава. А тапата, която спира движението на това налягане, е обречена да изхвърчи

Това е може би началото на европейски енергиен борд у нас. Насърчително е. Валутният явно не стига. Оттук-нататък ще са необходими политически и съдебен борд. Най-малко. Защото правителството не е способно да се справи. А и не иска. Това, което го ужасява, е възможността протестиращите граждани да му отнемат ръководната роля. Както и на съответните партии. Нещо, което все някога, ще стане. Но дотогава параноята ще се задълбочава прогресивно.