Като запротестирахме, та цяла година.

Първо беше „Долу цената на тока”.

Падна правителството.

После беше „Долу Делян Пеевски”.

Пеевски падна.

Но това не стигна.

187 дни #оставка. 

Оставка формално няма, но резултатът е налице: по-малко от една пета от гражданите подкрепят правителството, а едва 10% - парламента (по данни на „Алфа Рисърч”). Дефакто това е оставка. Тя е написана навън, на улицата и е подадена пред 80% от гражданите, които искат нови избори. Елементарната политическа почтеност изисква да не управляваш напук на гражданите си. Да не подменяш легитимността с опорни точки. Да не разчиташ, че стотици пъти повторената лъжа от телевизионния екран става истина, само защото властта има монопол над средствата и съобщенията. Да не подменяш „граждани” с „народ” в момент, когато е нужно общество. Да не разчиташ на страха от големия лош свят, от непознатите лоши чужденци, от старите коварни велики сили, за да оцелееш на власт. Стига, разбира се, да имаше елементарна политическа почтеност.

Имам новина за вас, г-да зад огражденията: живеем в 21 век. Това не просто означава, че всеки с мобилен телефон се превръща в средство-съобщение с милиони потенциални потребители по целия свят. Не просто означава, че счупените камери не гарантират скриването на полицейското насилие. Запушването на традиционните медийни канали просто карат съобщението да открие ново средство. Защото информацията не се губи, просто сменя канала. Потребителят също. Трябваше да сте научили това в последните няколко години. Когато устите на медиите бяха запушвани не с гневни писма от партийния пресцентър, а с нежни финансови милувки. Вие обаче какво измислихте - опорни точки и тролове. Уволнете си копирайтърите – опорните ви точки не работят (откъде иначе се взеха тия 80%?!). А троловете ви и една мандра няма да могат да оберат офлайн.

И още нещо имам да ви кажа. Заслугата за тези рекордни 80% неодобрение са си изцяло ваши, не на протеста. Защото мнозина не одобряваха протестите, по техни си, естетически или етически причини. Обаче, когато вие наложихте Мишо Шамара, Петното и Нина Гергова като емблеми на неодобряващите протестите, как да не се обиди човек! Това, което не разбрахте е, че няма протестиращи и контрапротестиращи. Има протестиращи по един и по друг начин. Явно и неявно протестиращи. Вторите не просто не ви подкрепят, те протестират още повече, защото протестират и срещу самия протест. Но не защото, повтарям, ви подкрепят. А защото не разбират защо вие да сте по-лоши от предишните, или от по-предишните (които бяхте пак вие, почти), или от които и да било преди. Вие сте просто поредните, все така и още по-нагли, некадърни, нечистоплътни. И най-лошото- след вас следва само още от същото.

Тук именно е разривът, конфликтната точка между тези, които протестират явно, на улицата, тук и сега, и тези, които протестират тайно, в себе си или във Фейсбук и по принцип: защо протестирате срещу тези, а не протестирахте и срещу онези и защо протестирате сега, след като после ще е същото. Втренчени в този спор, достигнал психоаналитични дълбини и извисен до писклив фалцет, не виждаме най-важното. А то е, че това, което всички не искаме, е едно и също. Ако има лозунг, който всички българи биха извикали в един глас, той е „Така повече не може”.

Защото сме стигнали дъното. Не преди една, две, четири или пет години, а днес. Защото няма институция, в която гражданите имат доверие. Защото няма политическа сила, в която гражданите имат доверие. Защото здравната и осигурителната система са пред фалит, енергетиката е голяма черна дупка, а образованието все повече е част от системата за социално подпомагане – учителите получават някакви заплати, а децата- закуски. Защото няма ценност, която да не е изпразнена от смисъл и превърната в отегчително клише – опитайте с „морал” или с „демокрация”. Или с „хуманност”, а още по-добре – с „човещина”, а после си спомнете кадрите от бежанските лагери, фашистките шествия, нападнатите имигранти с тъмен цвят на кожата. Или „справедливост”- ако вече не сте забравили какво означава това. А това е, когато законите важат за всички, включително за тези, които ги пишат и тези, които ги прилагат. Това е да имате образование, работа и достоен живот, а не социална зависимост. Това е децата ви да ходят на училище и там да получават знания, а не бележки и забележки. Това е да плащате данъци и срещу това линейката да идва навреме. Това е да гласувате безплатно и по съвест и срещу това да получавате управляващи със съвест.

По тези „опорни точки” изглежда всички сме съгласни. Ако опрем лоста там, можем да повдигнем разговора на второ ниво: какво следва? Всички протестираме, независимо от начина; всички сме недоволни по едни и същи причини; всички искаме едно и също, макар вероятно да си представяме пътя до него по различен начин. Това е важното. Останалото са детайлите, в които е скрит дяволът. Силата на манипулаторите е да уголемяват детайлите, докато спрем да виждаме голямата картина. Силата на хората е да се уповават във вътрешното си чувство за истина, в своя позакърнял, но незтребим усет за добро и зло, за правилно и неправилно, в дълбокото си, човешко чувство за справедливост. Точно както, дори когато синоптикът ни уверява, че навън е 10 градуса, когато излезем навън без шапка на ледения вятър ние знаем, че е много по-студено. Усещаме го така. И затова си слагаме шапката.

Затова предлагам да се доверим на собствената си съвест и в следващите няколко месеца да се фокусираме върху друго число: 39. Толкова според данните на „Алфа Рисърч” е процентът на хората, които въпреки всичко или заради всичко няма да гласуват. Т.е. не си слагат шапката, защото вярват на синоптика, или защото си мислят, че точно на тях няма да им е студено, или защото им е все тая дали навън им е студено, защото и вкъщи им е студено. Да, през май няма да имаме нужда от шапки, обаче отново ще дойде зима, отново новините ще почват с цените на тока, отново няма да има социални помощи за всички, отново ще протестираме. Но вероятно тихо, самотно и много тъжно. Срещу самите себе си.