Защо?…

И на ставане, и преди лягане тези дни съм отново и отново поразен от буйно бликащата, съвършено ирационална злоба, която изливат в мрежата отявлени и ослепени от някакви техни си мании десебисти към най-невероятен обект – към Движението 22 септември и към неговите учредители…

Все гледах досега с мека и добродушна ирония на комичните десебистки опити да се очернят и осмиват хора, несподелящи стопроцентово техните обсесии за единствено правилната и интелектуално извисена линия.

Това което става сега обаче, след като шестнайсет съвестни и извисени над всякакво съмнение в непочтеност, в користолюбие, в конформизъм или интелектуална недостатъчност личности оповестиха платформата на Движението, надминава всяка мислима човешка граница и представа за рационално публично поведение.

Да речеш, че основателите на Движението и присъединяващите се към него са обявили някакви скандални и унизителни за здравия разум намерения или искания?!

Нищо подобно.

Платформата апелира за нещо много просто и логично:

За крайната нужда от обединяване усилията на всички, желаещи отстраняването сериозно и за дълго на БСП и нейните клонинги от власт.

За осигуряването на прозападния, европейски курс на развитие на България.

За развалянето рахатлъка на старата кадесарска и днешна московска мафия във всички сфери на обществения живот…

Това са целите на Движение 22 септември. Тъкмо него десебисти и бивши комунисти иронизират, хулят, клеветят и злепоставят в един глас и взаимно надпреварвайки се.

Чак ми е неудобно да изкажа на глас мислите, до които може да доведе горното съпоставяне…