Едвин СугаревПреди време – още докато се съставяше новия кабинет, разговарях с група приятели, все хора на изкуството, за засягащата ни пряко персона от неговия състав – културния министър. Събеседниците ми бяха на мнение, че и двете обговаряни по това време фигури – Божидар Димитров и Вежди Рашидов – са скандал, но че в крайна сметка мултакът-скулптор е по-малката беля от ченгето историк. Той нищо не разбира, пък и не го е грижа – казаха те – разбира се, че с нищо няма да помогне на българската култура, но поне няма потенциала да нанесе големи вреди, докато Божидар ще наводни културата с разни национализми и ще издигне пилон с конска опашка пред министерството.
Оказа се, че грешат. И че двамата приятели на Бойко Борисов очевидно са и много близки приятели помежду си, тъй като просто са си плюли в устите, говорят едни и същи неща и защитават едни и същи тези. По-точно казано: министър Божидар Димитров говори през устата на министър Вежди Рашидов. Говори не за ядене и пиене, а за култура – по-точно за Закона за културното наследство – и ето какво казва: “Това е закон, който ни беше подхвърлен от Нина Чилова, мина през Стефан Данаилов, който не взе отношение и ни остави един доста "горещ картоф", по който ние трябва да вземем решение. Законът е направен от някой против някой, а не от някой за културата. Това вкарва в конфликт и институциите, и определени кръгове хора. Законът е много лош. Законът трябва да се преработи. Назначил съм екип, който е започнал да работи относно закона.”
Дали пък някой не си спомня случайно как Божидар Димитров обясняваше защо няма да стане министър на културата? Обясняваше, че няма да стане министър, за да остане в парламента и да работи върху същия този закон. Тогава всички очакваха, че ще стане шеф на културната комисия – само че ангажиментите му към Държавна сигурност му попречиха да заеме тази длъжност. Затова все пак стана министър, макар и без портфейл. Щото бил приятел на Бойко Борисов – последния лично гарантира за това “изключение” в отношението си към питомците на ДС.
Очевидно екипът на Вежди наистина е започнал да работи, след като председателят на парламентарната комисия по култура Даниела Петрова (ГЕРБ) и съпартиецът й Павел Димитров са сварили да внесат поправки в Закона за културното наследство, срещу който вече от години надигат вой едрите колекционери и прекупвачи на антични ценности. Впрочем законът е наистина калпав, но в него има една позиция, която вероятно е и единствения сериозен принос на Нина Чилова към българската култура. Този закон изисква да се доказва с официален документ собствеността върху културни ценности, оценени от съответните институции като национално богатство. Според неговите текстове тези, които не могат да докажат откъде и на какво законно основание са придобили тази или онази уникална антика, се превръщат в нейни държатели – могат да я излагат и притежават, но не могат да се разпораждат с нея, като я продават или прехвърлят другиму собствеността й.
Внесените от ГЕРБ промени в закона атакуват именно тази позиция. Ако те бъдат приети, на практика ще бъде обезсмисмислен целият закон; и узаконяването на антики – независимо от уникалността им и от стойността им за историята на българската култура – ще става чрез лесно достъпни фиктивни документи – например договор за покупко-продажба от частен колекционер или от аукционна къща. По този начин културното наследство на България ще се върне към онази мърлява ситуация от времената на първоначалното натрупване на капитала, при което всеки бе свободен да купува и продава каквото си иска – а добре платени иманяри на практика подмениха страдащите от хронична финансова недостатъчност археологични разкопки.
Това, което всъщност осъществяват предложените от ГЕРБ поправки, е узаконяването на мащабни и скъпо струващи колекции, придобити по престъпнен начин. Когато нямаш откъде да докажеш собствеността над царски златен венец или ритон от чевърти век преди новата ера, когато няма как да кажеш от кои археологически разкопки си придобил колекцията си от престижни антики, тогава е повече от ясно как си се сдобил с тях – като си ги купувал от иманярите – а както иманярството, така и търговията с придобити по иманярски път антики е престъпление според българското законодателство. Предложената от ГЕРБ ревизия на закона не е нищо друго, освен амнистия за престъпното ограбване и търгашеството с българската култура – и никакви аргументи за това как по този начин се изваждали “на светло” колекциите и се предотвратявало тяхното изнасяне в чужбина не могат да замажат този позорен подтекст.
Прочее големите колекции отдавна са на светло – или поне имат видима част. Фиксирани са в луксозни каталози, показвани са в археологическия и национално-историческия музей, че и в Брюксел дори. Има само някои малки подробности, когато човек ги сравнява с държавните: първо са по-богати от тях, и второ – никъде не пише откъде са изровени. И няма как да пише, защото са изровени от иманяри. “Купувам от хора, които купуват от иманяри” – каза най-спокойно Васил Божков – Черепа пред в. “Труд”, когато колекцията му се появи в Галерията за чуждестранно изкуство през 2005 г. Нищо, че според закона нерегламентираната продажба на антики е престъпна дейност, която се наказва с глоба до 10 000 лв. и до 3 години затвор.
Промените в този закон не са безобидна акция. Става дума за големи, ама много големи интереси. По неофициална информация стойността на притежаваните само от Васил Божков антики възлиза на 120 милиона евро. По-малка, но вероятно съизмерима е колекцията на бившия шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС Димитър Иванов, известен като Митьо Гестапото. Когато бе приет законът на Чилова, той заяви в прав текст, че ще направи всичко възможно да се пребори с него. Същото заяви и Божидар Димитров – на специално свикана пресконференция. Най-гневна беше реакцията на академик Светлин Русев, който написа специално писмо до президента Първанов, в което фигурираха следните показателни редове:
“Бях доста деликатен, когато определих като манипулативно поведението на вносителите и поддръжниците на Закона за културното наследство. Ако трябва да бъда по-точен, става дума за една лъжа, с която проблемите на иманярството, разграбването и изнасянето на културни ценности бяха адресирани по елементарен и груб начин точно към тези, които правят нещо за съхраняването на националната духовна памет. Ръководителите на Триумвирата или бяха подведени или поради очевидни съглашателски причини се направиха на олимпийци. А цената на това съглашение не те, а строителите на националната култура ще плащат. Но по всичко личи, че това им е последна гружа. А и тези, които ги подведоха, нямат смелост и доблест да признаят издънването си.”
Академикът е пропуснал само да спомене кои по-точно са “тези, които правят нещо за съхраняването на националната духовна памет”. И не случайно, защото в неговия случай това множествено число се измерва с едно име: Васил Божков – Черепа, най-богатият българин, който се ползва от академичните експертни услуги на Светлин Русев при съставянето на колекциите си. Гневът обаче е симптоматичен: не ще да се били нищожни хонорарите му, след като не се е поколебал да нарече “партиен слугинаж” лидерите на любимата си БСП.
Пак по това време – при приемането на закона, Димитър Иванов също апелира към президента със същия апломб и със скромната молба за вето: “Ще се търсят всички възможни средства, за да не влезе в сила този закон, който поначало е неприемлив. Може президентът да наложи обосновано вето. Още повече е историк. След това остава Конституционният съд.” Както се вижда с днешната дата, Конституционният съд също е на ход, услужливо сезиран от Гиньо Ганев.
Тогава президентът не намери сили да наложи скандалното вето; сега обаче новото правителство на антикорупционния херой Бойко Борисов е на път да изпълни щенията на Васко Черепа и Митьо Гестапото. Май са готови и на нещо повече: защото тези предложения за промени в закона се пъхнати между други едни, които отнемат административните пълномощия на Националния институт за опазване на движимото културно наследство, като същите се предоставят директно на министъра на културата. С други думи – оттук нататък той ще е институцията, която ще се разпорежда с антиките, ще определя техния статут, принадлежност и ползване за изложбени и/или други цели. Тоест обезсмисля се една държавна институция, като нейните прерогативи се делигират директно на министъра. Което е – меко казано – твърде смущаващо.
Проблемът обаче има и една морална страна, от която Бойко Борисов просто няма как да избяга. Нали той съвсем наскоро беше заявил, че ще пожертва всеки, за който има съмнения за корупция. Е – в случая имаме предложени промени в един закон, който съвсем директно облагодетелствува най-богатия човек в България и още няколко сродни нему души, притежаващи вероятно по-скъпи антични колекции от самата държава, придобити по незнаен и очевадно незаконен начин. Тези промени преставляват де факто индулгенция за извършено престъпване на законите и подлагат на риск оставането на важни за културната ни памет ценности като публично достояние, намиращо се на територията на страната – защото след тях нищо не пречи на техните собственици да ги продадат на когото си искат и където си искат. Същите законови промени, легитимирайки тези колекции, на практика легитимират и стимулират иманярството, което е углавно престъпление според българското законодателство. Те се предлагат от председателката на комисията по култура, която е от ГЕРБ, и се подкрепят от министъра на културата.
Как се нарича това тяхно действие? Как се нарича акт, при който един законодател прави промени, които са от пряк интерес за определена имуществено заможна каста – и са в ущърб на държавния такъв? Нарича се корупция – навсякъде в цивилизования свят. Тогава ще бъде ли така добър Бойко Борисов да потвърди дадената публично дума, като се лиши от услугите на предложилите и подкрепящите тези текстове? Или с мълчанието си просто ще отрече целия антикорупционен патос, усилено форсиран откакто е на власт, и тихомълком ще наметне сам корупционна мантия?
Въпросът е резонен, най-малкото защото в България корупционните прецеденти имат лошия навик да се повтарят. Нека все пак напомним, че и правителството на Симеон Сакскобургготски започна законодателната си дейност тъкмо с корупционен акт – като внесе и гласува промени в Закона за хазарта, от които главният заинтересован бе именно Басил Божков – Черепа. Същият, който е основно заинтересован и днес.