Любен ЛачанскиАко някога не бях толкова задръстен ученик по аритметика, сега щях да направя една проста сметка, с помоща на действието събиране за доностниците, агентите и явочниците в България, които поне веднъж на месец, вече толко години все ни “изненадват”.
Числото за страна като България ще е удивително огромно.
Средностатистическият българин живял по своему - скрито в “хрущовската” си панелка - между бирата, съпругата си и яхнията от зрели домати с ориз и филмите за Щирлиц на вид е спокоен. Успял е уж и според него да се промъкне през серкмето на Държавна сигурност, плюе през зъби, псува и място не може да си намери от злокобно проживяната си човешка история: от люлката до гроба да бъде в окуляра на всевиждащия бинокъл на тайните служби.
В шпионката на КДС.
Онази оптическа измислица, заради която си пробиваме дъбовата врата, та да наблюдаваме, не само кой тропа пред нашия праг, но и кой се катери у съседите от горния етаж. Кой звъни у комшиите и дали компанията, която слиза поразвеселена от ателието на художника под тавана, не води някоя засукана красавица или друго “известно лице”, та утре да можем да направим клюка и да я пуснем в обръщение из махалата.
Както е известно на по образованата публика т.н. шпионки са измислени за затворническите общежития, само че с обратна оптика. Е, в такава обратна оптика, ние живеем вече близо 70 години.
След проверените документи на висшия ни църковен клир за принадлежност към репресивните служби на комунистическата държава, нацията ни изживя потрес. Или поне така се почувстваха по-приличните хора, за които вярата не е само в гроздовата ракия и в изделията на галантерийните магазини, но заема по значимо място от сутрешния махмурлук и лечението от трипер /колкото и остаряло да звучи споменаването на това армейско заболяване/. Защото е безумие в една уж православна държава само двама от “князете на църквата” да не са били служители на също така двама господари. Затова и рейтингът на духовенството се срина главоломно подобно прочутото свлачище край град Кресна, което всяка есен и пролет ни “изненадва” след поредния порой. Палеативните мерки във вид на закръглени пустословия изричани от новоизбрания пратриарх Н. Св. Неофит, не могат да оправят нещата. Напротив, даже ги задълбочават и карат вярващите да си задават въпроси, чиито отговор е само един: поколенческа промяна на статуквото в църквата.
Но и това е може би фелшерска помощ при чумна епидемия.
Решението №-2-282 от 8 януари 2014 година на иначе административно стрестната от бъдещото си закриване Комисия по досиетата /за краткост не използвам цялото почти нелепо словосъчетание на името й/ за шефовете на лечебните заведения в България, има аналогичното въздействие.
Около стотина имена на т.н. светила в медицината са “осветени”, като сътрудници на репресивните служби и на Военното разузнаване. Повече от половината от тях се оказва, че са останали на тази си скрита позиция и след привидното променяне на държавното статукво след 10 ноември 1989 година. Какво означава това? Това означава, че кошмарът на доносничеството, агентурните изнудвания и явочните срещи между “плаща и кинжала” е вплел своя неизкореним морален троскот и в уж най-хуманната професия на света.
Прочетете имената на тези медици. Ще се окаже, че към мнозина от тях сме се обръщали за помощ в състояние на безнадежност, болка и немощ. Кое може да ни гарантира, че нечия физическа неразположеност или духовна апатия, не е станало достояние на репресивните служби, които в подходящ за тях момент са го използвали срещу доверилия се на лекаря си пациент. За каква Хипократова клетва и морал въобще може да се говори и да се пъчим с химерите на човеколюбието след като в споменатия списък се намира и медицинско лице вербувано като лекар в затворната система на страната и то не от друг, а от самия началник на Затворите? Къде отиват всички басни и залъгалки за благодушие и хуманност, след като поне двама души от ръководния персонал на Общинска или Окръжна болница са били служители на репресивната система. Или поне са доносничали за нея? За по големите и реномирани болнични звена е повече от естествено там и бройката да е по-голяма и специалистите да са на по-високо равнище. И страшното, че тези виртуози в битката срещу човешкото страданието са се подали на на измислената легенда за битката между двете системи. Ползите им са били повече от ясни и жалки. Вредата нанесена върху психиката на пациентите им -огромна. Не, дори и да не говорим за физическа вина, кой ще плати моралната разруха и проституирането с тази професия. И ще продължим ли да я наричаме хуманна. А може би е време, белите престилки на по-заслужилите доносници, щатни служители и явочници да се сменят с истинската. Да се пришият пагоните. Нали и без това в случай на военни конфликти, бедствия и катаклизми медиците в държавата се мобилизират. Така,че пак могат да ни излъжат. Ние сме прост и доверчив народ - лесно се лъжем. Особено онова поколение, а май станаха повече, което изживя живота си от люлката до гроба пред строгия поглед на КДС. Каквото и да значи това. А това значи: тотален и непрекъснат контрол от акушерката до свещеникът, който ще прелее могилата ти с грешното вино на заблудата. А, може би за българите все пак е някакво спасение.
Маже би наистина временно, но спасение. Бог знае...