Червена п(а)лачинка

Сговорна дружина, палачинка обръща!

Това се получава с дългогодишните съратници на президента Първанов. Подобно на един т.н. журналист, който сега е т.н. политик, един след друг и един през друг обръщат палачинката, сякаш са се наговорили да илюстрират вече на бързи обороти как в техните очи преминава „световната слава” на доскорошния им другар.

“Оставям с впечатлението, че пред кабинета “Орешарски” се изправя една нова коалиция. Коалиция на политическата безпринципност, коалиция на подменените идеи и ценности, една своеобразна коалиция на политическата контрабанда, на която най-подходящия етикет като наименование е Мишо Бирата”, изсъска Местан, цитиран от Vesti.bg.

Малко им е вече да наричат предател своя политически създател- кадрови баща на Сергей Станишев и акушер на тройната коалиция, на когото ДПС дължи един от най-апетитните си ( и получени абсолютно незаслужено от гледна точка на коалиционната аритметика ) управленски мандати.

Неблагодарността бива не само черна- когато е червена, тя по традиция е направо кръвожадна. Липсва вече само лозунгът от времето на масовото заклеймяване на Трайчо Костов „смърт на предателя”.

Близко са до това постижение.

След като пропагандните остриета започнаха да колят с тъп нож провинилия се съратник с предупреждения, как ще го сполети съдбата на други отцепници от Партията, Станишев се намеси с презрителни квалификации. Той оприличи намесата в свещеното му право да нарежда кой и как да се кандидатира за (евро)депутат на „разрушаване на къща”, за да си построи някой „колиба”.

Визираният от него рушител – колибар е бившият му водещ другар.

Очаквайте да бъдат мобилизирани трудови колективи с писма и събрания, на които да поискат най-строго наказание за врага с партиен билет.

Не казвам, че Първанов не си е заслужил презрението- заслужава го, но от страна на хората, които НЕ приличат на обкръжението на Сталин, налетели да го ръфат след смъртта му, за да си купят индулгенции пред измъчения народ. Същите съпартийци, които се снимаха, прегръщаха с него и приемаха от ръката му щедро раздаваните на приближените му ордени, сега започнаха да разказват от телевизионния екран истории за Първанов с обратен знак- колко бил лош.

Обръщам само внимание, че Той, достойният за презрение, беше пазен и обгрижван по егоистични партийни съображения две петилетки като държавен глава и още една (преди и след това) като партиен лидер. Сега циреят вече цъфна на мястото, запазено на челото на Партията за петолъчката, сърпа и чука, и „изведнъж” беше забелязан от съпартийците, пъпчасали с дългогодишно лицемерие.