КАК ДА СЕ ПОГРИЖИМ ДА НЕ СМЕ ТУРЦИ

Николай Флоров

Една от най-грижливо пазените тайни от българските историци е факта, че прабългарите са говорели тюркски език. Историците си траят, понеже някак не върви държавата да е основана от турци. Независимо от езика обаче, те са с персийска кръв.

Друга тайна, и то много грижливо пазена, е че куманите, заедно с кипчаците, също са тюрко-езично племе. А куманите са основателите на най-голямата, най-дълготрайната и най-известната династия в българската история – тази на Асеневците (Йоаница (Калоян), Асен (Хасан) и Петър), Тертерите и Шишмановците. С идването си в Търново и вземането на властта в България те са говорели и румънски.

Ако някой чувствителен патриот вече се е бъзнал на расова чистота – да го успокоим: макар че са говорели тюркски, и прабългарите, и куманите са индоевропейски племена, тоест от така наречената «бяла раса». Такива (да ги наречем бели) племена, но тюркизирани, тоест попаднали под влиянието на тюркоезични народи, не са малко сред славяните, германите и келтите, чиито групи са мигрирали на изток.

Куманите и сродните на тях кипчаци били известни и под името «половци», от старославянски «половъ», тоест «руси» или «жълти» (с жълти коси). Властни, войнствени и политически гъвкави, те са играли основната роля за цели два века в България, Румъния и Унгария със силно влияние и в Сърбия и в Северното Черноморие.

Тази част от нашата история няма да чуете от номенклатурен историк като Николай Овчаров или от исторически манипулатор като Гоце Първанов, тъй като не отговаря на заклещените им в русофилство мозъци. И тъй като историята е една от най-важните дисциплини за нуждите на партийната индоктринация, вие, читателю, няма да разберете доколко тези хора – кумани, прабългари – са оставили и част от културното си наследство на тюркизирани народи.

Един пример е с имената, които трудно можем да кажем дали са наложени от османските турци, или от тези народи преди тях. Така че заличаването на имена може да се окаже вадене на очи, вместо изписване на вежди.

По страхът от историческото наследство, каквото и да е то, можем да съдим за историческия комплекс за малоценност, но не за чистотата на нацията, която и без това генетично се оказа основно тракийска.

Ако някой иска да сменя имена, той би трябвало да започне от самите българи, които сами са се тюркизирали, особено по-предприемчивите и по-инициативните, чието добруване е зависело от способността им за адаптиране към живота в Османската империя.

Примерите за това са много, но за тяхната смяна никой не се сеща, макар че са пред очите ни като на витрина:

Красимир Юскеселиев, Веселин Кюркчиев

Шишман Чаушев Димитър Гюлев

Петя Шекерлетова Любомир Чолаков

Кирил Домусчиев Тони Байдаров

Борислав Сарафов Елена Хамбарджиева

Татяна Чохаджиева Николина Чакърдъкова

Мариан Кюрпанов Ганка Чивчибашиева

Димитър Кенаров Десислава Чукчукова

Борис Чеширков Атанас Чалъков

Тончо Чокмакчиев Светослав Елдъров

Иван Делиев Емил Ялнъзов

Вероника Делибалтова Юлиана Лефеджиева

Александър Кашъмов Александра Балджиева

Дора Делийска Свилен Капсъзов

Силвия Чолева Захари Карабашлиев

Румяна Пашалийска Милко Палангурски

Румен Сербезов Георги Дюлгеров

Минко Герджиков Димитър Бояджиев

Кольо Карамфилов Румяна Ченалова

Владимир Туджаров Бойка Арабаджиева

И още много, ама много други. Дали защото им звучат някакси екзотично, или защото са просто тюркизирани – не е важно. Важното е да не им пука, така както не би трябвало да не им пука и от турците, които също не знаят каква семка носят.

Да се променят имена така на ангро означава само услуга на пропагандната мелница на комунизма, който и досега използва предимството, че е държал нацията в идиотска тъпотия за нейната история.