ИВАЙЛО ПЕТРОВ Е РОДЕН НА 19 ЯНУАРИ

 Абсурдите на историята, а те се причиняват от неразумното у човека, от неговия егоизъм, от невежеството и насилието, на което е способен – всичко това бе за него една постоянна тревога. Създавайки „Мъртво вълнение” и „Хайка за вълци”, той нямаше да забрави, че „Светлото и тъмното начало съжителстват в човешкото сърце като непримирими врагове и никога едното няма да вземе връх над другото. Дори когато доброто се опитва да превъзмогне злото, то търпи поражение или в най-добрия случай – порицание.” От това „никога” ще разберем какво още предпоставя посланията на „Мъртво вълнение” и „Хайка за вълци”. И нека да не се плашим от категоричността на неговото „никога”. 

Проумял нелепото в патоса и оптимизма на онези, причинили страданията, за които ни разказва в своите романи, той бе проумял и онова далеч по-страшно нещо, че животът винаги ще бъде болка и неудовлетвореност. Реализмът му, неговата естетика, моралът му, неговата напрегната мисъл въпреки това бяха на страната на усилието и надеждата. Независимо от факта, че превъплъщенията на насилниците от романите му няма да свършат. Сигурно затова, а не за да изглежда по-оптимистичен, той ми каза един път: „Казват, че българинът е генетично увреден. Това са глупости. Няма генетично увредени. Има просто исторически условия. Като те потискат толкова години, какъв ще станеш!”

Спомням си за нашите разходки по софийските улици и в парка. Мисля си за онова, което ми е споделял, винаги истинен, напълно откровен. С пословичната си скромност и самовзискателност веднъж той заговори за творчеството си и ми каза дословно следното: „Като правиш нещо,трябва да го правиш хубаво. А пак аз какво съм направил? Като се сравня с големите автори – нищо не съм направил.” 

Колко неправ беше! И сега го казвам с голямото ми чувство на благодарност, че е написал книгите си и че е живял на този свят. А той ще живее с духа си и занапред. Казано накратко, и аз не мога без Ивайло Петров, без неговия критически хуманизъм, без делото му на един от най-големите в нашата литература.