Какво забравих да питам Вигенин

Вигенин например е вторият външен министър след Румяна Желева през 2009 г., който си поставя публично за цел да прекрати Механизма за сътрудничество и проверка, с който Европейският съюз наблюдава правосъдието и вътрешните работи у нас.

Той се аргументира, че позорното наблюдение трябва да отпадне, защото с него България не може да поеме ротационното шестмесечно председателство на ЕС през 2018 г. „Логично е една председателстваща Съюза страна да не бъде под подобни мониторингови механизми,“ каза министърът.

Европейската комисия обаче намери тревогите му за неоснователни. Говорителят й Марк Грей преди малко ми каза, че нищо не пречи на България да председателства ЕС с механизъм на шията. “Няма никаква връзка между механизма и председателството”, каза той.

Налага се следователно да потърсим други, по-основателни причини механизмът да отпадне. Призовавал съм многократно правителствата ни през последните седем години да се борят за това. Но на някои от тях механизмът си им харесваше и искаха да остане. За да си го ползват.

Вигенин не обясни, като махнем наблюдението от Брюксел, кой ще ни пази от случаи като Венета Марковска, Делян Пеевски, Галя Гугшева, Красьо Черния и пр. Ако се съди по изтеклите вече материали за доклада, “общият напредък на България в съдебната реформа, борбата с организираната престъпност и корупцията бе разочароващ и крехък”.

И това – след седем години наблюдение. Защо смятаме, че за идните три ще настъпи коренен прелом? Ето, за това забравих да питам Вигенин, но окуражавам колегите в София да го попитат. Поне тези, на които Lafka не диктува какво да питат и да пишат.

Много ми хареса как Вигенин се разграничи от съпартиеца си Страхил Ангелов, който тия дни нашумя с “частното” си посещение при режима на Башар Асад в Сирия.

“Не можем да считаме, че това посещение и позициите, изразени там, имат връзка с официалната българска позиция“, каза Вигенин. „Знаех за предишни негови инициативи, които успяхме да спрем през декември“.

После прочетох, че във “Фейсбук” е бил и по-серт: “Посещението на депутата Страхил Ангелов в Сирия и едностранната му подкрепа за управляващия режим е безотговорен акт, който противоречи на принципната и балансирана позиция както на България, така и на БСП. Очаквам председателят на НС г-н Миков и председателят на ПГКБ г-н Станишев да предприемат необходимите действия за отстраняването му от поста председател на парламентарната група за приятелство със Сирия – при над 100 000 убити сирийци, милиони бежанци и вътрешно разселени, приятелството със Сирия не е тъждествено с приятелство с Асад!”

Чудя се Ангелов станишевист ли е или калфинист? Или в БСП вече има и баасистка фракция?

Освен това съм шашардисан от липсата на елементарен ред и дисциплина в тази партия, дето едно време беше образец за тях. Някакъв Страхил прави каквото му скимне напук на партийното и държавното ръководство. Те едва го удържат през декември, но през януари той скъсва синджира и хоп – в Дамаск.

Вигенин почва да му се кара и да подучва партийното ръководство какво да му направи. Но Ангелов е законодател, който може да контролира правителството и да иска от него разни неща, а не обратното. Струва ми се, че тук купонът предстои.

Иначе и Денис Родман беше на частно посещение при Ким Чен Ун, но той се опитваше да ходатайства за един американец затворен в Северна Корея. Какви ли ги е търсил Ангелов в Сирия? Питайте го, бе.

Политиката, дори българската, може да е весело нещо, стига да не я вземаш много на сериозно.